Кабакум и Паша дере се изпариха от картата

/КРОСС/ Кабакум вече го няма, на негово място е Големият пясък. Преводът на един от най-известните варненски плажове е абсолютно точен. Така реши местният парламент във Варна по предложение на независимия съветник Костадин Костадинов. Гласуването бе взето година след като консулът на Анкара в Бургас изпрати писмо, с което изразяваше огорчението си от смяната на имената. Които според него били изконно турски и отразявали обективността на историята. Но дипломатът може да е спокоен, защото буквалният превод и описателното примитивно звучене на Големият пясък направо накъртва на отхвърления оригинал. Все едно Великата мечка да не ти звучи индиански. Не така стои въпросът с девствения плаж Паша дере. Там новото име е Царски залив и то според вносителя на предложението отразява цялото великолепие на тази защитена местност, на която ще излезе тръбата на „Южен поток“. За практичните варненци обаче зад политико-културоложкия дим гори друг огън. Гражданите се питат дали не става въпрос за поредното допълнително събиране на такси за нови удостоверения и за опит да се създаде хаос с имотите им. От който да се възползва имотната мафия или някой, който иска да им посегне законно. „Измамите с недвижими имоти представляват голям обществен проблем за страната. Не може да се предвиди възможни ли са и ще има ли измами, свързани с преименуваните обекти с общинско значение, тъй като лицата, които извършват измами, са много изобретателни и постоянно се усъвършенстват. В действащата в момента нормативна уредба няма достатъчно добри механизми адвокатът, нотариусът или съдията по вписванията да предотвратят измама с недвижим имот при прехвърляне на собственост или вещни права освен по съдебен ред. А физическите и юридическите лица очакват от нас съдействие и защита срещу евентуално неправомерно отчуждаване на собствеността им“, каза пред „24 часа“ адвокат Диана Атанасова. Юристите признават още, че тъй като преименуваните местности са много на брой, ще има затруднения, загуба на средства, време и нерви на собственици на имоти или с адрес в тези местности. Те се съмняват, че решението на съветниците бележките за идентичност на имотите да са безплатни е достатъчно. „Преди да си получат служебната бележка, засегнатите лица ще бъдат изпратени да си закупят бланка, да си платят дължимите данъци и такси към общината. Това е така, защото издаването на служебна бележка е административна услуга, а тя не се извършва, ако заявителят дължи данъци и такси. Най-вероятно ще се създадат неудобства за гражданите и при издаване и подмяна на документи за самоличност, каквито са лична карта, свидетелство за управление и паспорт“, добави адвокат Атанасова. Шефът на кадастъра във Варна Кирил Великов пък направо е недоволен от решението за смяна на имената: „Това е недалновиден акт и ще доведе до трудности в работата на администрацията. Ще трябва да се издават удостоверения за идентичност. Има крепостни актове от 120 г., които удостоверяват собственост на имоти в местности със старите имена. И няма как да е безплатно, тъй като услугата с удостоверенията не може да е по-евтина от 10 лв. Всеки имот си има индентификатор и смятам, че такава смяна на имената няма да се осъществи на практика. Представете си да отидете в едно село и да питате къде е местността Ливадите, след като всеки местен жител я знае като Чаира“, заяви той. Директорът на Археологическия музей проф. Валентин Плетньов също смята, че има недоразумения при смяната на имената, за което се грижеше комисия от краеведи. Джанавара, което означава място на духове, е кръстено на археолозите братя Шкорпил на Шкорпилово и това ще обърква историците, защото там има раннохристиянски останки, на които са посветени трудове. Ще има объркването и заради това, че вече има село Шкорпиловци. Добре, че Аладжа манастир не е прекръстен на Шарен манастир, защото щеше тотално да се обърка туристическото значение на този исторически обект. Навремето имаше една депутатка от „Атака“ Цвета Георгиева, която искаше да прекръстим улици като „Чаталджа“, „Селиолу“ и „Халил ефенди“. Тя не беше наясно, че двете са имена на местности, където българските войници са се били геройски и че Халил ефенди е спасил българите във Варна от кланета и гонения при една от руско-турските войни“, коментира проф. Плетньов. Той предположи, че областният управител Иван Великов ще отмени решението на съветниците. Не е ясно обаче кои от новите имена на местности около Варна са отпреди да дойдат турците. Повечето от промените са около бившите гагаузки села Аксаково и Кичево, които са използвали явно топоними на тюркския език, на който говорят гагаузите. Забавно е объркването при промяната на смесените имена. Например местността Костадин йолу, която е в село Каменар, сега ще се нарича Костадинов път, Шидерин малкою ще се казва Шидерова стока, явно от уважение към хайдут Сидер. Мера бою ще се нарича Голямата мера, Долаплъ кая става Долапа, а думата е персийска. Камбура, което на алански означава Гърбавия, ще се казва Асфалтова база, в което няма никаква поезия. Интересна е промяната при Бостан тарла, която става Динена нива, докато Бостанджика се променя на Бостана. Подобна абсурна замяна има при Ташлъ гечит, която приема името Калдъръма“ Звучи отново на турски, макар че е възприета от турците от гръцки и означава хубав път. И отново изненада в списъка – Манол чешме става Манолова чешма. Интересно е как Франга дере приема името Каменарски дол по името на Франгенското плато, което опасва целия град Варна. „Франгенско“ означава „френско“ и носи името си от френските и италианските войски, които са били разквартирувани в него по време на Кримската война. По ирония на съдбата името на нос Галата, който е срещу платото, може би също е френско, защото едното от имената на галите, които са тръгнали от Мала Азия към Европа, е „галати“. Географските имена обаче може да се променят само с указ на президента. Новите имена на селищни образувания във Варна ще създадат най-много проблеми на собствениците на имоти. Това са Ментеше, което приема незвучното име Сборяново, Акчелар, която приема безличното име Белица, Балъм дере, което става Дъбов дол и Ваялар, която ще се нарича Връбница. В този случай авторите на преименуването наистина са карали през пръсти, защото това са един вид нови квартали на Варна и за тях не бяха задължителни гористо-дървесните названия. „Не мога да разбера аргументите на тези, които са против новите имена. И за жалост, в повечето случаи те са българи. Преди 4 г. в Бургас смениха тихо и без проблеми цели 600 турски имена и нямаше никакво объркване на имоти. Ние сменихме само 215 имена и се надава такъв вой. Нищо лошо не стана, когато бяха сменени имената на булеварди като „Ленин“, „Маркс“ и „Благоев“, което засягаше 100 000 варненци. Ще кажа, че никой не е сменял името на плажа Кабакум, а само свлачищната територия над него. За местността Паша дере, която е много по-голяма, красива и значима територия, избрахме достойното име Царски залив, обясни за „24 часа“ авторът на идеята Костадин Костадинов. Той добави, че в момента в Турция има споразумение между премиера Ердоган и кюрдските партии да бъдат върнати кюрдските имена на градове и местности в Анадола. Каква е разликата, значи в Турция може, а тук – не, попита риторично Костадинов. „Когато преди 135 г. се е наложило от Булгаристан да сменим името на България, едва ли някой се оплаквал, че трябва да си вади нови нотариални актове“, заключи иронично независимият общински съветник. Както „24 писа“, областният управител на Варна Иван Великов обжалва на 27 декември в административния съд решението на общинския съвет на града за смяната на 215 турски имена на местности с български.