До празника, след който ще се събудим с дебела заплата

До празника, след който ще се събудим с дебела заплата

Седмицата, преразказана от Георги Петров 

И първите дни на всяка нова година не са най-доброто време за хората с не до там подреден живот. Някак си особено махмурлийско е и това време. Отрезнял си от емоционалната превъзбуда на дълго готвения празник и без никакъв преход си се събудил в сивичкото си ежедневие. Винаги в такива случаи си спомням стария съветски виц. Беше шампанско, бяха наздравици, бяха  песни и танци,  прегръдки и целувки, беше един  издигащ те до небесата празник, а като се събудиш на сутринта – същата малка заплата и същата дебела жена.

И все пак, струва  си да има празници. Най-вече заради трепетното им очакване! Те, ако не сте забелязали, са с различна емоционална натовареност за всяка възраст. И разбира се, с различни радостни спомени и  разочарования след приключването им. Това, което най-вече вдъхва оптимизъм обаче е, че и следпразничният махмурлук като този след обикновено пиянство, свършва за ден-два, максимум до три. Нали вече нямате съмнения, че...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност