Владо Пенев пада от смях, когато чува в роля Марта Вачкова за първи път

1
Добави коментар
StaysiMS69
StaysiMS69

Първият учебен ден е във ВИТИЗ и Владо Пенев отива на лекции. Уволнил се е от казармата в Нова Загора, а приятелка от града му е казала, че и тя е кандидатствала като него актьорско майсторство за драматичен театър, но не са я приели, защото вместо нея избрали „дъщерята на Григор Вачков, онази бездарница“. Влиза той в стаята, където вече е и самата Мартина Вачкова. „Владо беше с един страхотен масленозелен пуловер, синьо таке на главата – изключително различен от всички останали. Един прибран, затворен, със страшно големи очи, хубави дебели вежди и гледа много сериозно. Помислих си – ей, колко е хубав“, разказва Мартина Вачкова.

Виж тук новите електронни издания в MediaMall – цени от 1 до 4 лева

Като за начало всеки от студентите в стаята трябва да изпълни монолог. „Тогава реших, че тя ще се изложи страхотно и всички ще разберат каква е връзкарка. Бях зле настроен към нея, въобще не ми беше симпатична. Всъщност никой не ми беше симпатичен – всичките ми бяха по някакъв начин връзкари. Защото идвах от казармата, там човешките взаимоотношения са построени по съвършено друг начин“, спомня си Владо. Идва ред на Вачкова да каже своя монолог. Отстрани приятелките шептят: „Мартина, кажи „Крокодилката“, което е част от пиесата „Суматоха“ на Йордан Радичков. Тя се подсмихва, излиза, и още при първите думи Владо Пенев избухва в смях, при което пада от чина. В този момент рухват и двете заблуди – че Марта не е талантлива, а и че Владо е толкова сериозен, че не може да се смее.

Това е и първата среща на двамата актьори – в края на 1978 г., а 35 г. по-късно двамата са все така неразделни, както стават в онзи есенен ден в театралната академия. „Приятелството е по-сложно от видели са се, харесали са се, взели са се. Изисква поддръжка, грижа, усилие. Колкото и да разчитаме един на друг, никой не може да гарантира, че в някой момент при някакви обстоятелства един от двамата няма да направи грешна стъпка“, разказва Пенев. И веднага дава пример как преди няколко дни Вачкова му се разсърдила, че не взел билети за събитие. „Не беше права, защото чудесно знаеше, че през това време нямаше как да го направя“, казва той. „Мартина абсолютно заслужено му се разсърди, но ето това е приятелството“, допълва го тя. Сърденето им обаче не е в това да не си говорят дни, а напротив – продължава само миг, в който единият каже нещо на другия, и веднага се сдобряват.

„Преминавали сме през толкова по-сериозни неща от това спречкване. Вече сме толкова близки, че това е роднинство. Можеш ли да се разсърдиш на детето си и да спреш да му говориш? Можеш, но колко? Не можеш да го отпишеш – Владо е част от мен и казвам, че това е най-хубавата част от мен – по-безгрешната, по-талантливата. Проблемът е, че с годините много се променяме. Едни бяхме, когато сме се срещнали, харесали сме се и сме се обикнали, сега сме по-различни.

 Познаваме се от 35 години – това е един човешки живот“, разказва тя. Още във ВИТИЗ двамата се изправят пред една от най-големите трудности. Тогава си отива Григор Вачков – бащата на Мартина, с когото и Владо е станал много близък. След това тя е до него в друг тежък момент – болестта и загубата на сестра му. „Сега знам, че тези неща са се случвали, но не са част от паметта на приятелството ни. Те са част от емоционалната памет. Нещата, които помня за приятелството, са само хубавите в живота ни“, разказва Пенев.

А те са имали много такива. Случвало се е да се разделят – когато тя е разпределена в Пазарджишкия театър, а той – във Варна. Тогава се виждат рядко. Но щом имат почивни дни, винаги са заедно.

Сега вече покрай мобилните телефони и приложенията за безплатни разговори и пращане на снимки, си показват какво правят или какво ядат, дори да са в двата края на света.

Пенев е известен с пътешествията, които сам организира – стъпвал е на пет континента – обиколил е обстойно Европа, играл е в Северна Америка, бил е в Африка, Азия и Австралия. През 2011 г. обиколи за 2 седмици 6 града в Китай. „Никога не съм искала да пътувам дотам. А и неговите пътешествия са с много ходене“, казва тя. „Сега я поканих да отидем в Перу, но тя твърди, че няма да може да ходи. Но тя е такава – нейните дестинации са специфични – нещо като Малдивите“, усмихва се той.

А Марта веднага отговаря: „За мен пътуването е да си почивам.“ И двамата обичат басейните и морската вода, затова почти всяко лято пътуват заедно на почивка. Съвсем наскоро пак заедно отиват до Лондон. В края на ноември в английската столица Марта представя книгата за баща си „Пратеник на мъжки времена“, а с Владо четат откъси от пиесата „Януари“ на Йордан Радичков в Българския културен институт. Докато са там, както обикновено, не спират да се смеят. Вървят по лондонските тротоари един до друг, а от време на време той я бута и тя слиза на улицата. „Ще ме блъсне някоя кола“, казва тя. „Няма, там е обратното движение“, бързо отговаря той. „Да, той знае, а аз изтръпвам, докато свикна“, смее се Марта.

Един ден се разхождат пак така – като се бутат и се смеят. Влизат в метрото, където Пенев обяснява нещо забавно. „Тъкмо се бутахме и аз казвах страшни глупости, когато свърших и човек до мен се обърна и ме попита: „Може ли една снимка?“ Умряхме от срам“, обяснява актьорът.

Двамата са толкова близки, че споделят всичко заедно. Когато Владо става баща – ражда се дъщеря му Яна преди 23 г., излизат заедно на разходки, ходят на почивка в селото на Мартина. „Той беше перфектен родител – толкова всеотдаен, добър. Завиждам му, че е толкова уравновесен човек – никога не се е скарвал на детето си, не е повишавал тон. Аз не съм така – много викам. Но това е моят начин“, усмихва се Мартина. Дъщеря Рада е на 16 г. и учи в София, а Яна на Владо живее и следва икономика в университет в Барселона. „Тя не ни разказва много за гаджета – нито на мен, нито на майка си. Събираме по късове информацията, която подава“, казва Пенев. Дъщерята на Вачкова пък е още малка за гаджета, затова няма какво да разкаже на майка си.

Самите приятели обсъждат половинките си. „Но и за двамата това са неща, за които само човек си знае. Каквото да вижда Владо, че съм сбъркала в моя избор на мъж, знае, че каквото и да ми каже, трябва да ми мине. Същото е и за него“, обяснява Мартина.

„Това са неща, които човек трябва да преживее сам независимо от съветите, които получава. Никога не се съобразява с разумните неща, защото сърцето казва друго“, допълва Владо.

За професионалните любови обаче е друго – двамата не пропускат да видят как приятелят им се справя с нова роля на сцена или на екрана. От тази година и двамата ще имат такива – Владо Пенев е водещ на предаването „Най-хубавите години от нашия живот“ по БНТ, а Мартина ще прави ново токшоу, пак в държавната телевизия. „Надявам се, че ще е повече шоу, отколкото токшоу. Ще върви веднъж в седмицата, в по-хубав час и ден. Ще каним артисти, художници, музиканти, които да демонстрират заложбите си“, разказва Вачкова за новото си предаване. За да се съсредоточи върху новото, тя оставя другото издание, което доскоро правеше. От тази година „Апартаментът“ вече няма да е на екран.

 В новогодишната вечер своята премиера направи новото шоу на Владо Пенев. „Бил съм водещ на детски предавания през 80-те години. Пробвах и разбрах, че не е за мен, защото ми се струва, че това е от нещата, които не мога да правя достатъчно добре“, казва той. През годините получава неведнъж предложения да е водещ на различни предавания. Съгласява се чак преди няколко месеца, защото му допада изданието, което ще прави. „За първи път ми предлагат да водя формат, който ми харесва. Той се занимава с най-хубавите хора и явления през годините в областта на популярните изкуства – кино, поп музика, театър, спорт. Предаването е изключително позитивно“, казва той.

Освен в него, скоро Пенев ще се появи в още една продукция на БНТ – сериала, който и приятелката му Мартина Вачкова не пропуска – „Под прикритие“. Четвъртият му сезон тръгва на 19 януари. „Нищо не издавам какво ще стане“, казва Пенев. „Има нови истории в любовен план около него, които вече не знам как ще ме ядосат. Една актриса ми каза, че е имала вземане-даване по терен с него, и много съм ядосана“, издава Марта с усмивка.

След поста министър на културата става тъжен

Едно от най-големите изпитания в живота на Пенев е от миналата година. Тогава той става министър на културата в служебното правителство на Марин Райков. Преди да се съгласи, говори и с приятелката си Мартина. „Повечето хора ме питат как ми се отрази тази роля. Но това не е роля, това е животът“, казва Пенев.

Когато го избират за поста, приятелите му са много щастливи. Вечер след дългия ден се събират, слагат го да седне на стол и те се нареждат около него. „Снимахме се в краката му, все едно сме подлизурковци. В началото се смеехме. Но за два месеца лека-полека той стана много тъжен“, разказва Мартина. И допълва: „Хората, които познават Владо, ще кажат, че е като бебе – толкова чист и засмян, иска всичко да е хубаво и весело. Това беше гаден миг от живота му, защото бебето порасна. И вече е по-различен.“ (24 часа)

Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти