Богоявление (Йордановден)

/КРОСС/ Православната църква днес празнува Богоявление – Йордановден, който е третият по значимост християнски празник през годината. Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение“. Оттук идва и названието на празника – Богоявление. Празникът Богоявление има най-древен произход сред празниците на Православната църква. Макар сведенията за него от писмените паметници да са твърде оскъдни, достатъчно ясно свидетелства за него църковният писател Климент Александрийски. Той говори за празнуването на месианството или за божествеността на Исус Христос при кръщението му в река Йордан, отбелязвано от християните на 6 януари. Църквата в Египет е дала и древното име на празника – „Празник на светлината“ /на славянски „Просвещение“/. То се е запазило у нас и до днес наред с наименованието „Богоявление“. „Богоявление“ произлиза от думата „явяване“ /от гръцки „епифания“/, която била заменена с по-уточняващата – „теофания“ – „Богоявление“. Днес празникът е наричан още „Кръщение Господне“ и Йордановден, а в различни места на страната – Кръстовден, Водици, Водокръщи. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празничната черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура, и изваждат кръста от водата. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек, свещеникът поръсва хората за здраве. Йордановден се смята за последен от периода на т. нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино. Над 100 хиляди българи празнуват имен ден на Йордановден, сочат данни на Националния статистически институт. В края на 2013 г. мъжете с името Йордан са 54 хил., а жените с името Йорданка – 41 хиляди. Богдан и Богдана са съответно 4100 и 3500 души. От родените през 2013 г., 1043 деца ще празнуват за първи път своя имен ден на Йордановден. Имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана и Божидар. С Йордановден се слага край на така наречените „мръсни дни“. Има редици поверия за деня. Според някои от тях, ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна, според други – замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит ще оглави празничната Света литургия в храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София в съслужение с епископи и свещенство на Българската православна църква. Начало на литургията е 8:30 часа. След края на Литургията патриарх Неофит ще отслужи на площада пред патриаршеския храм Велик водосвет. От 13:00 часа преосвещеният Тивериополски епископ Тихон, председател на църковното настоятелство при патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, заедно със столично свещенство, ще отслужи и водосвет при езерото в кв. „Дружба“, където по традиция ще бъде извършен и ритуалът по хвърлянето на кръста във водите. В старинния храм „Св. София“ празничната св. Литургия за Богоявление ще бъде отслужена от митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф. Във всички храмове във Варна ще бъде отслужена Света Божествена Литургия и Велик водосвет. В катедралния храм-паметник „Св. Успение на Пресвета Богородица“ във Варна, от 8.30 часа, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници и дякони от епархията ще отслужи Василиева Света Божествена Литургия. След богослужението, от 10.00 часа, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан ще благослови военните части и техните бойни знамена на площад „Свети свети Кирил и Методий“, пред катедралния храм. Празникът ще продължи с литийно шествие. От 08.30 часа Пловдивският митрополит Николай ще отслужи Архиерейска света Литургия за Богоявление в катедрален храм „Успение Богородично“ в Пловдив. В Смолян от 9.00 часа в храм „Св. Висарион Смоленски“ Негово Високопреподобие архимандрит Висарион ще отслужи св. Литургия. От 10.30 часа архиерейският наместник на Смолянската духовна околия ще извърши пред храма Богоявленски водосвет и ще освети бойните знамена на 101-ви Алпийски батальон. В 11.00 часа с литийно шествие ще се отиде до моста р.Черна при Спортната зала, където архимандрит Висарион ще хвърли във водите Богоявленския кръст. В Казанлък празничният ден започва в 9.00 часа със Света божествена литургия, отслужена в храм „Св. Пророк Илия“. Традиционният Богоявленски водосвет ще бъде отслужен в 10.30 часа в двора на храма, след което в 10.45 часа ще тръгне Литийно шествие от храм „Св. Пророк Илия“ до Стара река. На моста, в 11.00 часа ще бъде хвърлен Богоявленският кръст и граждани от Казанлък ще се надпреварват за неговото спасяване. Тържествената църковна служба за Йордановден в храм „Рождество на Пресвета Богородица“ в Симитли ще започне в 7.00 часа. Хвърлянето на осветеният кръст в река Струма ще бъде от 11.30 часа. Водосвет на бойните знамена и флаговете и знамената-светини на българската армия ще се състои пред Паметника на Незнайния воин в 11:00 часа. На ритуала ще присъстват президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили – Росен Плевнелиев, министърът на отбраната Ангел Найденов, началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов, висши военни, народни представители и граждани. Богоявленският водосвет ще се извърши и във всички гарнизони на българската армия. В церемонията ще участва и патриарх Неофит. Той ще извърши ритуала по освещаването на бойните знамена на българската армия и знамената светини.