Теми, идеи, проблеми в творчеството на Ботев, Вазов, Константинов, Пелин, Яворов, Дебелянов

0
Добави коментар
tynka
tynka

Теми, идеи, проблеми в творчеството на Ботев, Вазов, Константинов, Пелин, Яворов, Дебелянов

Теми, идеи, проблеми и мотиви в творчеството на Хр. Ботев, Ив. Вазов, Ал.Константинов, П.П. Славейков, Елин Пелин, П.Яворов, Д.Дебелянов

Христо Ботев –поезия с национално и общочовешко звучене, поезия на историческата правда, на високата хуманност и ненадминато художествено майсторство; с изповедна, дълбоко въздействена сила, с ярко романтично звучене; две основни чувства, полярни по същност – любов към народа и омраза към поробителя – национален, социален, духовен. Поезията на Ботев е с обща идея, пронизваща всичките му творби – идеята за правото на човека да бъде свободен.
Основни теми в творчеството на Ботев:
А) страданията на народа в условията на потисничество;
Б) борбата срещу тираните (национални, социални, духовни).
Образът на лир.герой в поезията на Ботев – най-близък до лир. Аз е образът на бореца за свобода.Той надраства традицията, притежавайки общочовешки черти:
А) готовност за саможертва;
Б) патриотизъм и любов към човека (демократизъм и хуманизъм);
В) вяра в победата на доброто;
Г) пренебрегване на личното щастие в името на обществения дълг.
Национални черти: физическа сила и красота, съчетана с душевна хармония (калокагатия), любов към дома и родината.
Силата и красотата на Ботевата поезия е в следното:
А) жизнена правда – познава живота на своя народ, таргизма и величието на борбите му. Чрез реализма и революционната романтика се утвърждава героичното начало в живота.
Б) революционна насоченост – подчинява поезията си на идеала на революцията и борбата за социално, национално и духовно освобождение на народа.
Темата за революцията и свободата.
В) революционен оптимизъм – вяра в свободното бъдеще на народа и човечеството.
Г) обаяние на лир.герой, изразител на националните и общочовешките идеи на епохата. Борецът за национална свобода е въплъщение на естетическия идеал на поета – добро и зло, красиво и прекрасно, трагично и комично – носител на прекрасни човешки черти.
Д) сила и дълбочина на чувствата – богатство и разнообразие на душевните преживявания, свързани с основните чувства любов и омраза.
Е) народностен характер – израз на народните идеали и стремежи; близост по реч, форма и съдържание с народната песен и възрожденската литература.
Ж) худ. майсторство – разнообразие на литературни видове – чисто лир.творби, но и поеми, балади, елегии, сатири; богатство на композицията, изобразяване на картини на народното страдание (поезия на драматичното превъплащение), на борбата и революцията (реализъм и романтизъм), персонификация на природата – полето и Балкана, изконни символи на българското.
По отношение на образите – пресъздаване с дълбок реализъм и драматично психологическо майсторство.
По отношение на езика – Ботев е майстор на епитета, наследен от нар.песен, на метафоричния епитет „пътят е страшен, но славен”, на метафората глагол ”мълчи народът”, на антитезите, свързани с противопоставяне на силните чувства, на контрастите. Майстор е на персонификацията на природата – „До моето първо либе”/романтичната картина на революцията/. Ботев създава в творбите си хронотоп /ХРОНОТОП (гр. chronos — време, и topos — място) — хронотоп буквално означава „време—пространство” и изразява органичната връзка между тези две категории. Терминът обхваща времето като четвърто измерение на пространството. Съветският учен М. Бахтин въвежда понятието хронотоп и при разглеждане на литературно-художествените произведения. В тях пространството се динамизира чрез движенията, предвидени в сюжета, и историческите периоди, които този сюжет обхваща. Промените на времето се разкриват в пространството и пространството се осмисля чрез времето. Всяко явление, което се възприема от човека, се проявява не само в сферата на пространствено-временното съществуване, но и в сферата на логическото осмисляне. Това осмисляне включва в себе си и оценката на явлението. Оценката от своя страна се изразява в пространствено-временната знакова форма — писменият знак е в пространството, говоримото слово е във времето (йероглиф, математическа формула, езиков израз, снимка, телевизионен кадър). Без подобно временно-пространствено изражение е невъзможно абстрактното мислене.
В литературата, журналистиката, киното и телевизията хронотопът има съществено функционално значение. Транслацията като форма на живия репортаж е жанрово обусловена от адекватността на време и пространство, докато филмовият репортаж, в който чрез монтажа времето и пространството се подлагат съобразно публицистичната цел на манипулации, се явява именно поради хронотопичните особености съвършено друг телевизионен жанр./ на времето и мястото, изповядва библейски образи, опоетизация на смъртта, баладични мотиви, библейски мотиви (апокалипсиса в „До моето първо либе”)
Ботев става мярка за приемственост, пример за нравственост и безкористност.
Новаторски черти на Ботевата поезия:
А) творческо отношение към народната песен – претворява автентичността на фолклора с индивидуален творчески почерк;
Б) действителността от 70-те години на 19 век е пресъздадена със силни правдиви поетични образи. Обезсмъртява борбата за свобода, като разкрива картината на старданието и борбата на бореца за свобода и на целия народ срещу неговите потисници;
В) насища поезията си с най-прогресивни идеи – борбата срещу тиранията и борбата за свобода;
Г) съчетава национално с общочовешкото – революционния оптимизъм на Ботев;
Д) създава нова поетична форма, непозната преди него, като черпи сокове от народната песен и от поезията на възрожденците; образно емоционален език..
Иван Вазов
Вазов живее и твори в периода малко преди Освобождението, но активната му дейност е свързана най-вече с времето след 1878г. Той пише в рамките на половин век и отразява всички съдбини на България – предосвобожденската борба, Съединението и Сръбско-българската война, Балканската, Междусъюзничекската и Първата световна война.
Основни теми и творби
1.българските национални идеали:
а) опорите на историческата памет – цикълът от стихотворения „Легенди при Царевец”;
б) политическата свобода – стихосбирките „Пряпорец и гусла’, „Тъгите на България”, „Избавление”, романът „Под игото”;
в) изграждане на националния пантеон на героите от национално-освободителните борби и войните за отстояване на българската независимост –„Епопея на забравените”, разказите „Апостолът в премеждие” и „Чистият път”, повестта „Немили-недраги”, романът „Под игото”;
в) утвърждаване на младата българска държава в сложното политическо пространство на Балканите – стихосбирките „Сливница” и „Под гърма на победите”;
г) постигане на справедлив обществен ред и приобщаване към принципите на свободата, братството и равенството като основополагащи. Проблемът за загубените в мъглявините на дребнавото живеене идеали. – стих.”Елате ни вижте”, ‘Апатията”, „Практическият человек”, „Поет и вдъхновение”, „Линее нашто поколение”, следосвобожденските разкази със социална тематика.
2. Очертанията на българското национално пространство:
А) границите на родното – стих.”Де е България?”;
Б) красотата на българската природа – стих. „Отечество любезно, как хубаво си ти!”, „Към природата”, „Майски вид”, цикълът „В лоното на Рила”, пътеписите за красотите на българската природа;
В) родното място и домът – цикълът от стих. „Под Амбарица”;
Г) опозицията свое – чуждо – стих. „Отечество любезно, как хубаво си ти!”;
Д) святостта на българския език – „стих.”Българският език”, „Родна реч”.
3. Светът на човека:
А) вярата и вярванията на народа ни. Българските страхове и пороци;
Б) образът на майката – стих. „Майка ми”;
В) родовата принадлежност;
Г)Любовта – цикъл стих.”Трендафилите”.