Излагациите в политиката и мнението на Христин Петков, Сливен
Не е за вярване какви неща се случват в българската политика, колко радушно се приемат и как нищо не се променя. Говоря, разбира се, за случая със свитата на Волен Сидеров, психическия тормоз, който е указал във въздуха на френски дипломат, и удара над полицай. Всъщност този случай е просто част от психарската поредица на Сидеров. А Сидеров е просто поредният изрод в политиката.
Не мога да повярвам, че обществото ни търпи това. Волен вместо да се разкае, продължава да лъже и маже за случая. Не стига това, ами наглостта му стигна дотам да пише до Министъра на вътрешните работи с оплакване, че удареният полицай е дал изявление пред медиите без разрешение…
Не е важно на какви наркотици е Волен, не е важно какви психиатрични отклонения има. Самият Волен също изобщо не е важен. Най-големият въпрос е как продължаваме да търпим това поведение? То не бяха излагации в Брюксел, скандали с почивки в луксозни хотели и курорти във Франция и Куба, безнаказана агресия пред джамия, тормоз над граждани и журналисти и какво ли още не… И все пак твърдия електорат на Волен продължава да си го подкрепя, а останалите не правят нищо, за да бъде изолиран той от политиката.
Не ми побира акъла как изобщо е възможно да има грамотни хора у нас с изборни права, които да гласуват за Сидеров – та то е очевадно, че не е никакъв националист, че всичко прави от някакъв егоизъм и мания за величие. Самозабравил се е.
Както беше казал бившия кмет на Сливен Христин Петков, преходът няма да приключи, докато не променим манталитета си. Това е нашият основен проблем – че проявяваме търпимост към подобни агресори и психопати, че ги оставяме да ни обяздват и да се обличат във власт без да са я заслужили с каквото и да било.
