Възможен ли е будистки подход към биологията?
Благой Благоев
петък, 17 Януари 2014 10:12ч
Американските учени най-накрая признават, че науката не може да отговори на всички въпроси, които си задаваме.
На пръв поглед будизмът и науката са сродни: те се стремят към познанието на основните истини за човека и света и провъзгласяват емпиричен подход. Но не по-малко очевидни са и дълбоки различия: будизъмът е субективен (никой няма да медитира вместо вас), редица от негови положения са ненаучни (прераждането, например), тъй като науката изисква проверка на знанията, и личният опит не се поддава на количествено определяне. Като цяло можем да кажем, че науката се стреми към обективно знание, а будизмът се интересуват на първо място от етичната рамка на неговото прилагане.
Въпреки това в книгата си „Будистката биология“ американският еволюционен психолог Дейвид Бараш се фокусира не върху различията, а върху приликите. Неговата цел е да помогне на будизма да направи за биологията това, което той вече е направил за неврологията, физиката и психологията. Според учения, будизмът и науката са прожектори, осветяващи един и същ обект от различни ъгли. Авторът определя три точки на контакт.
Първо, въпросът за идентичността. Будизмът смята идеята за постоянството на „аза“ за илюзия и много изследователи, изучаващи мозъка и поведението, ще се съгласят с това. Бараш превежда будисткя принцип на езика на науката, както следва: човекът е продукт на наследени гени и биологични процеси, няма нищо друго в него.
На второ място, не е нужно човек да бъде учен, за да признае правотата на будистката позицията, че всичко е преходно: ние се раждаме и умираме, органичният материал се преработва непрекъснато, дори гените мутират.
Трето, будизмът подчертава , че няма независима същност, всичко е обусловено. Същият принцип например е в основата на екологията: организмите се определят от околната среда и на свой ред я определят.
Всичко това води автора до мисълта, че връзката на будизма и науката може да отговори на един от най- проклетите философски въпроси за смисъла на човешкото съществуване. Има ли нещо отвъд генетичната обусловеност, извън грубо биологичния факт? …
През 1973 г. американският психиатър Ърнест Бекер в книгата си „Отрицания на смъртта“ нарече това „ужасната дилема“ на човечеството. Човекът, пише той, повтаряйки много други мислители, осъзнава невероятната си уникалност. Въпреки това той ляга в земята, за да изгние глупаво и да изчезне завинаги.
Бараш предлага да се слеят някои аспекти от биологията, будизма и екзистенциализма в нещо като манифест на принципите на новия живот. В действителност той стига до заключението, че науката не е в състояние да изясни всички аспекти на човешката природа, така че, за да намерим отговор на фундаменталния въпрос „Как да живеем?“, трябва да прибегнем до трансценденталните идеи. Един грамотен философ едва ли ще открие нещо ново в тази книга, но тя може да отвори очите на учените за много неща.
По материали на NewScientist
Четете още:
