Здравейте отново, драги български читатели! 🙂
Да, правилно прочетохте! kadebg се връща на български.
Започнах блога през 2010. Писах три години на български, и през 2013 реших да мина на английски. Идеята беше, че аудиторията е теоретически неограничена, съответно и приходите.
Оказа се обаче, че е много трудно да спечеля англоезичната аудитория. Особено след като аз живея в България (ъ? къде е това, в Южна Америка? Не бе, май е другото име на Словения?) и моето ежедневие има НУЛА допирни точки с ежедневието на един американец. Също така на английски има десетина утвърдени сайта на тема пари и лични финанси, които обират 90% от трафика по темата и съответно правят големите пари. А прощъпулници като мене, дори когато са американци/англичани/австралийци, не могат да се преборят за достатъчно трафик.
Освен това, как да “обявиш” на англоезичната аудитория за появата на нов сайт в нишата? На английски има 1-2 сайта, подобни на нашето Свежо, които обаче имат много строги правила относно пускането на линкове (т.е. да си рекламираш своя сайт) в тях, а и самите потребители са много чувствителни на тая тема. Дразнят се. Гласуват линковете надолу. Оплакват се на администраторите. Абе, мамата си е*ало :))
Колкото до “социалните мрежи” като Facebook и Google+ … еми, трудничко е да печелиш социален трафик, когато никой не познаваш! Аз нямам познати чужденци.
След транзишъна на английски очаквах да има спад, поне в началото, но за щастие kadebg си запази трафика. През тази година, когато писах на английски, едва 10-20 човека се отписаха от абонамента по email, но на тяхно място пък дойдоха нови. Пак българи 🙂 Не че имам нещо против, обаче нали експеримента беше да се спечели англоезичната аудитория. Само че не стана.
Трафика се задържа на добро ниво вероятно поради факта, че всички стари материали на български си бяха достъпни. Което беше интересен урок за мен – преди това си мислех, че трафика зависи повече от това колко често пускам нови материали. А всъщност хората намират сайта по старите материали.
Относно материалите на английски, мисля, че са си съвсем добри. И откъм граматика, и откъм звучене, и като тематика. Тоест, не мисля, че проблема с писането на английски е в самото писане – а че просто има културна бариера. Както казах, ежедневието и начина на живот и порядките са съвсем различни в България и навън.
С което не искам да кажа, че не е имало посещения от чужда аудитория. Ама те бяха от случаен трафик. Чужденците така и не се превърнаха в лоялни фенове – такива, които си правят абонамент и следят за нови материали и се интересуват какво става със сайта. Не – чужденците идват, четат каквото ги интересува, и натискат хикса горе вдясно. Да, то не може целия ти трафик да е само от фенове с email абонамент, ама то това е добрия трафик. Тези случайните не ме топлят.
И в крайна сметка, РАВНОСМЕТКАТА:
Трафик: същия като количество, но не и като качество.
Пари: една-две по-големи суми от платени публикации, иначе – същото.
Коментари: почти никакви, и когато ги има – само от българи, които пишат на английски.
Е, ами де ми е кяра тогава?
След като посветих една цяла година на този експеримент и не виждам кой знае каква промяна, значи няма смисъл експериментът да продължава. (Вярно, че през тази година сайтът ми беше много назад в приоритетите поради всички прекрасни неща, които се случиха в личния ми живот 🙂 и за които ще разкажа скоро. Но все пак, колко още да чакам нещо да се промени? Явно няма да стане така.)
По ирония на съдбата, точно когато смених сайта на английски се показаха много интересни черти на българската аудитория и БГ феновете… хммм много интересни. Повече за това очаквайте в следващите постове. Да видим какво е останало от старата аудитория… 😉
