И двете заболявания – Алцхаймер и деменция се свързват със загуба на паметта, но каква е разликата помежду им? Накратко, болестта на Алцхаймер представлява физическа промяна в структурата на мозъка, която предизвиква деменция като един от основните симптоми на заболяването. В същото врeме обаче деменцията може да е симптом и на други заболявания.
Деменцията всъщност е един от най-значителните симптоми на болестта на Алцхаймер и неин финален етап на прогресия. Алцхаймер е заболяване на мозъка, което е свързано с възрастта и се характеризира и с други симптоми освен загуба на паметта. Успоредно с деменцията в последния стадий на Алцхаймер се наблюдават и физически изменения в мозъчната тъкан. Когато някой е засегнат от симптома на деменцията, той страда от загуба на паметта и цялостен упадък в способността да обработва информация. За да получи диагноза деменция, човек трябва да демонстрира нарушени способности в две от следните области: памет, концентрация, разсъждение и преценка, зрително възприятие и комуникация.
Важно е, също така, да се отебележи, че деменцията се диагностицира чак когато симптомите на болния се влошат дотолкова, че нарушават неговата способност да функционира нормално на ежедневен принцип. Загубата на паметта и забравянето са нормална част от стареенето, но деменцията се разглежда като тяхна много остра проява.
Болестта на Алцхаймер е една от причините за деменция. Тя е физическо състояние, в което настъпват изменения в мозъчната тъкан, включително и в образуването на мозъчните структури познати като амилоидни плаки и неврофибрални възли. Алцхаймер предизвиква „блокажи“ в мозъка, които пречат на предаването на сигнали. Загубата на импулси между невроните на мозъка води до деменция, както и до някои други симптоми.
Заедно с деменцията, при заболелите от Алцхаймер често се наблюдават други признаци на когнитивна дисфункция. Те могат да включват загуба на възприятието за дълбочина и пространство, анормални модели на съня и неспособност за визуализация и разбиране на абстрактни концепции, като числата например. Често при болните от Алцхаймер се наблюдава и промяна в личността. Засегнатият от болеста човек често става гневен, неспокоен или параноичен. Страдащите от Алцхаймер обикновено изпитват затруднения, когато трябва да спазват упътване или да изпълняват заявки, поръчки или задачи, а и може да са лишени от мотивация за осъществяването им. Тази липса на мотивация може да се разпростре до всички аспекти на живота – от ставането сутрин, до комуникацията с други хора.
Деменцията може да бъде предизвикана и от друго, не само от Алцхаймер. Сред често срещаните причини за деменция са витаминозна недостатъчност, както и проблеми с други органи и част ина тялото като щитовидната жлеза например. Злоупотребата с някои лекарства също може да доведе до деменция като страничен ефект, както може и прекомерната употреба на алкохол.
В началото деменцията се проявява в много лека форма, но с течение на годините прогресира, макар и бавно. В някои случай, в зависимост от причината за заболяването, деменцията може да се контролира и дори излекува. Например, ако причината за деменцията е употребата на дадено лекарство, преустановяването на употребата му може да сложи край и на деменцията.
Болестта на Алцхаймер също се влошава с течение на времето и в нейното развитие се наблюдават три отделни стадия. Първият е стадий, в който не се наблюдават симптоми, но през който болестта започва да се развива в мозъка. През втория етап, симптомите започват да се проявяват и болният страда от леки нарушения в когнитивната дейност. Финалния стадий се характеризира с развитието на симптомите до остра деменция.
Към момента, няма лек или превантивни методи за борба с Алцхаймер и тези, които страдат от болестта, след един даден момент, се нуждаят от пълна, ежечасна грижа. Не се знае и какво отключва развитието на Алцхаймер, но мнозина експерти в областта сочат, че най-добрия метод за превенция е воденето на здравословен начин на живот, който да поддържа мозъчната функция в крепки норми.
Източник: Knowledgenuts.com
