Настигнахме, че и задминахме американците в социалния сектор „проституция“, обаче още си нямаме професионалистки: ту ги наричаме масажистки, ту компаньонки, пеперудки, мръсници, парцалюхи…
Да, ама парцалюхите и пеперудите данък не плащат. Пък все ни е срам да си признаем на държавно ниво, че тия момичета са професионалистки, сакън да не се изложим с подобен занаят.
А това са си редовни, трудолюбиви момичета. Пият си кротко питието и гледат безучастно. На челото им не е написано, че са проститутки. Така че не е необходимо да ги обиждате с евтини селски номера, за да привлечете вниманието им – те отдавна са ви забелязали и ако имате вид на мъж, който би си платил за удоволствието, без да създава проблеми, сами ще ви направят иширет. Ще ви ударят едно око, ще ви поискат цигара или огънче, ще ви се усмихнат приятелски. Пък ако не си падате по тая част, не изпадайте в паника – няма да ви изнасилят. Просто почерпете дамата с цигара и си гледайте в менюто, няма страшно.
Дамата, с която поговорихме по тия занимателнитеми, помоли да и викаме Ан – не че така се казва, а така било гот.
-Ан, е как не те есрам да вършиш такива неморални работи бе, да си продаваш тялото на случайни мъже, бива ли така?
-Бива, готин, бива. Вие журналистите си продавате душата, политиците – и душата, и задника, та аз за една… То не е гума да се изтрие.
-Еее, що за приказки… На голко години си?
-На колкото кажеш, готин. Важното е да ти хареса. Имам лична карта, ако това ти е мъката.
Любителката-проститутка Ан изглежда на двайсет и пет, но може да е на трийсет и пет или на осемнайсет. Овладяно заоблена, гърдеста, с професионално къса пола и черна чанта от изкуствена кожа. Леко смачканият фасон на обувките издава тежки усилия мизерията да се маскира като тийнейджърски непукизъм.
-Ало, готин, какво ми е на краката?Нали щяхме да си говорим служебно?
-Извинявай, гледах обувките… Всъщност как вършиш работата си, в смисъл – имаш ли си мениджър или сама сваляш клиентите?
-Дали имам сводник, а не мениджър. Говори си свободно, готин, не се изчервявай. Имам си. Няколко такива като мен върти, разбира си от бизнеса. Кара БМВ.
-Ами полицаите не те ли безпокоят?
Печени момчета са, точни. Не искам да отговарям на този въпрос.
А не можеш ли да си намериш почтена работа?
-Работата ми е почтена, готин, това да го запомниш и да го напишеш с големи букви. А ако имаш предвид производството – да, работих десетина месеца в шивашки цех.Там се налагаше един малък началник да ме чука безплатно.Това ли наричаш „почтена работа“, готин?
-Добре, добре… Колко вземаш на сеанс?
-Четиридесет кинта. Ако си турчин в камион – шейсет. Повишен здравословен риск, нали се сещаш. Пък и пазарна икономика: според търсенето и предлагането. Приемам и евро, и долари. Денари, динари, глупости – не. Работим само с твърда валута.
-Ами ако лепнеш някоя болест?
-За тая работа си има техника, готин, няма сега да седна да ти отварям очите. Но фирмата дава гаранция – екологично чиста съм! (Смее се с удоволствие. Зъбите и са бели и чисти)
-И какво предлагаш на клиентите си?
-Пълна програма. Всичко правя. Виж какво, готин, срещу парите си получаваш удоволствие – къде другаде можеш да го получиш толкова директно? Е, кратко е, ама то и животът е кратък.
-Плащаш ли данък някакъв – патентен ли, де да знам, по ДДС ли…
-Не. Аз не съм компаньонка, нито масажистка. Проститутка съм. За мен данък не е предвиден. Толкова сте лицемерни, че ви е срам да произнесете името на професията ми. Аз съм проститутка, готин. Стопляш ли?
-Би ли ми позволила да те снимам?
-Леле че си нагъл! Разгледай ме хубаво и ме нарисувай! Ако ти домъчнее за мен, не забравяй: четиридесет кинта! Всъщност като за теб мога да помисля за разсрочено плащане.
Ан не ми разреши да я снимам, даже да споменавам заведението. Но и досега си седи там и си върти бизнеса.
Е, стигнахме ги американците. Сега остава да си го признаем.
Първата дама, която чакахме
< Предишна
Кинофестивал в Белия Дом
Следваща >
