Художник рисува с дим
Това е портрет на Сър Роджър Норингтън, създаден от Майкъл Фенел само с помощта на дим. Не въглен или пепел, нито техника с четки или пръсти – само обикновен дим, който идва от пламък – малки въглеродни частици, които полепват по платното.
Фенел разказва как е започнал да си служи с дим:
„Идеята за дима като средство за рисуване за пръв път ми хрумна преди около 12 години, когато видях напълно произволно монохромно изображение, което се оказа дело на кълбо дим. Бях поразен от неговата деликатност и форма – иронично, това изображение напомняше повече на вода, отколкото на всичко друго. Първите ми картини бяха изпълнени сякаш димът е четка – нямаше предварително скициране – нещата се получаваха почти случайно“.
Медиаторът при рисуване с водни бои е вода, при маслените бои – терпентин, а в случая с дима – въздух, миниатюрни въгленчета се носят от горещия въздух към платното. Ето нагледно част от процеса:
Фенел не е първият артист, който използва дим, но сякаш е най-умелия при използването на тази сложна за управление техника. Той обяснява, че характеристиките на дима придават на картините наистина уникални черти:
„Димът като средство за рисуване очевидно е фундаментално сбъркан – той е твърде летлив и с него е невъзможно да нарисуваш линия, но по-големият проблем е, че лесно можеш да запалиш платното, на което работиш или да изгориш цялото студио. Димът е уникален – той не е начертан, нарисуван, отпечатан, втрит, издухан или разпрашен – единствено можем да кажем, че се предава по въздушен път. Той може да създава много красиво черно, което е много по-живо, от въгленовото например. Димът може да си съперничи дори с фотографията“.
Фенел твърди, че фотографирани, неговите картини изглеждат твърде плоски – завръщат се към механичността на апаратите. Самите картини не са никак големи – около метър на дължина, което прави резултатите още по-впечатляващи.
По материали на SPLOID
