pro-anti.net
29.07.2013
Tweet
Ний идем бодри партизани…
Спомени на Атанас Узунов и Крум Семизов от с. Равногор за “подвизите” на партизаните от отряд “Антон Иванов”
През лятото на 1943 г. Ангел Цветков (Агата) и брат му Кръстьо от Равногор отиват на хармана в местността Осеново над Сухото дере, на 7-8 км от селото. Излизат рано сутринта с кучето и го пускат на лов за зайци зад къшлата. Отнякъде се стреля и Кръстьо пада, ранен в ръката. Брат му Ангел, голям стрелец, заляга и наблюдава да разбере откъде се стреля. Вижда зад един бук насочена пушка и глава на човек. Прицелва се и го убива на място. Оказва се шумкар, чиято цел е да ги убие и да им вземе оръжието, дрехите, храната. Това е обикновена практика на партизаните. Агата раздира ризата си, превързва ръката на брат си Кръстьо и се връщат в селото. Кръстьо остава сакат за цял живот.
…
Най-голямата дъскорезница на Балканите тогава се намира в горското стопанство “Кьошка” близо до Равногор. Една зимна нощ през 1943 г. шумкари от отряд “Антон Иванов” нападат и обират магазина и хранителните продукти от стола на работниците. Напълват раниците и отнемат единадесетте коня на каракачаните, натоварват ги с фасул, брашно, макарони, кашкавал, сирене, салам. Запалват дъскорезницата и тръгват за лагера. Преди да потеглят, изкарват всички служители и работници навън, дръпват им кратка реч “в името на народа”. На другия ден по следите на конете жандармерията разбира къде горе-долу се намира бърлогата им “Техеран” и докладва на директора на полицията Гешев. Той прибира сведенията, засекретява ги и чака да падне големият сняг. Гешев има свои агенти в партизанските чети, чиято задача е да ги обединят в един отряд, за да бъдат ликвидирани. Ловните дружини и жандармерията в Батак чакат удобен момент и заповед за обсада.
На 1.III. 1944 г. пада големият сняг. Заповедта е дадена. Войската подгонва партизаните от землянката “Техеран”. Отрядът наброява 153 -ма души. Насочват се към гръцката граница, но Девинският полк ги пресреща и обгражда. Завързва се бой в Сухото дере. Командирът на отряда Георги Ликин от с. Кръстевич, Панагюрско, с партизанското име Дед, е един от подводничарите, обучен чекист в СССР. Той дава заповед всички да вървят заедно, никой да не се отделя от отряда, да не се пръскат. В разгара на боя пада убит. Страхливите се отцепват от отряда да спасят собствения си живот, успяват да се промъкнат през обсадата на Чепинския и Девинския полк, и така 10-13 души оцеляват. Насочват се към село Фотен. Хващат за водачи неколцина овчари – стопани от къшлите край селото, и едно шестнадесетгодишно турче Реза. Целта им е да преминат пълноводната река Въча, заличавайки следите си. Наближават местността Буквик, землище на Равногор, там избиват възрастните водачи и продължават с турчето. Нахлуват в къшлата на Шикови. Вътре са двамата братя Васил и Димитър със синовете си Атанас и Стефан, 15-16-годишни. Грижат се за овцете си. С насочено оръжие командирът заповядва да съблекат дрехите си и да им ги предадат. Изплашените стопани изпълняват заповедта. След като вземат дрехите и оскъдната им храна, командирът кимва на един от партизаните:
– Трепи ги!
– Защо да ги убиваме, бе, Пашка, всичко им взехме?! – възразява оня.
Тогава Пашката (Георги Серкеджиев от с. Храбрино, Пловдивско), без да каже нито дума, стреля. Жената партизанка (Н. Серкеджиева) му помага. Васил и двете момчета падат убити. Димитър успява да избяга през отворената врата. Стрелят по него, но не го улучват. Той се добира до Равногор и съобщава какво става по къшлите.
От Буквик шумкарите се отправят към местността Форцово. Стигат до къшлата на Петър Казаков, също от Равногор. Обират и него, заколват кравата му, обръщат кошерите в снега, преяждат с мед, някои умират. Останалите прибират питите с меда в раниците си и отново потеглят, като вземат със себе си и Петър Казаков. Пътьом арестуват и Крум Маргаров, равногорец. Продължават към къшлите на местността Лявовето (Тикленицата). На пътя им се изпречва колибата на Тодор и Софка Томови. Жената е бременна в шестия месец. Зимата тук е по-мека и те прекарват там с овцете си. Бандитите вземат и техните дрехи, навуща, храната и подкарват Тодор за водач. Жената се разплаква, моли да го оставят. Това вбесява садистите и те се гаврят с нея… после подкарват мъжа й по пътя си. Главен герой в този сатанизъм е Георги Серкеджиев – Пашката. Партизаните решават да се отърват от Резата, свидетел на убийствата. Притискат врата му между габъров чатал, халосват го с брадва по главата, той не мръдва – мислят го за умрял. Продължавайки, срещат дядо Димитър Пунчев от Равногор, арестуват и него. Реката е дълбока и пълноводна. Бандитите заставят хората да ги пренесат на гръб на отсрещния бряг. Също, както е било през турско робство – пренасят ги.
След няколко дни водачите се връщат по домовете си, но мълчат стресирани. Никому дума не казват. Тодор не се завръща. Той е убит. В разградения двор на старото училище са изложени единадесет полуголи тела на избитите селяни от Равногор, някои са от съседните села. Турчето Реза е спасено от равногорци, дошли да приберат убитите си. То на пресекулки разказва какво е видяло и преживяло…
След погребението на дъщеря си Софка и зетя си, Георги Тонев тръгва с коня и по-малката си дъщеря Кера, 16-годишна, за къшлата да прибере добитъка. На края на селото патрулите го въоръжават с пушка “Маузер” за самозащита, както и всички стопани, които отиват по нивите и при добитъка си. Наближавайки колибата, Георги дочува отвътре разговор. Шумкари! Заповядва на Кера да се отбие встрани от пътеката и да легне на земята, издърпва и коня. Сам той доближава, предпазливо бута вратата, застанал встрани. Моментално отвътре изтрещяват изстрели, куршумите пронизват вратата и извистяват над главата на момичето. Георги е смел, опитен стрелец. Гръмогласно изрича команда:
– Първи взвод – вдясно! Втори взвод – вляво! Трети взвод – огън!
Уплашени, бандитите отварят вратата и хукват да бягат. Той стреля и убива четирима. Патроните свършват и докато зареди нова пачка, петият – Никола от с. Мътеница, Пловдивско, ранен в ухото, успява да се скрие в гората. След преврата на 9.IХ.1944 г. е произведен полковник и става командир на пожарната. Георги Тонев е арестуван, заедно с Ангел Цветков, братята Иван и Стоил Славови и Васил Грудев. След зверски инквизиции са зарити полуживи в торище в с. Голямо Конаре.
Преди няколко години червен кмет угоднически подарява на сина и снахата* на самозвания генерал Георги Серкеджиев (Пашката) общинско място да си построят вила.
* Мария Серкеджиева от Пазарджик, зам.-министър на правосъдието
Записа: Надежда ЛЮБЕНОВА
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!
Хората осъзнали злата същност на комунистическата партия, нейната отрицателна и пагубна роля в историята на човечеството, имат възможност да осъдят комунизма и отстранят от себе си комунистическото клеймо – Белегът на звяра [The Mark of the Beast]…
