В субтропична област, на 2 430 м. надморска височина в Перуанските Анди се намира може би най-известната археологическа местност в Южна Америка и символ на цивилизацията на инките – Мачу Пикчу( буквално Стар връх). Величествените руини се намират на на разстояние от около 300 мили югоизточно от столицата Лима и на 170 мили северозападно от Куско – някогашната столица на империята на инките, съществувала в периода от 1438 до 1533 г. Централната й част била съсредоточена на територията на Перу, но включвала още и днешните Еквадор, Боливия, Чили, част от Аржентина, както и южната част на Колумбия.
Дълги години Мачу Пикчу бил известен само на местните фермери в региона, преди да бъде преоткрит от Хайрам Бингам през 1911 г. – ръководител на експедицията до Перу от университета в Йейл. Той е отведен до загадъчните руини от един местните жители и първоначално смятал, че е открил друг изгубен град на инките -Викабамба. Бингам прочел за него в испанските хроники от 16 век, където се споменава за града в джунглата, в който част от елита на инките се укривал, за да продължи съпротивата си срещу испанските колонизатори. Бингам и другите участници в експедицията били изумени от това колко добре запазен бил градът, 400 години след като мистериозно бил напуснат от своите обитатели. Хайрам Бингам е първият, който нарича Мачу Пикчу- „Изгубеният град на инките“. Това е и името на книгата бестселър, която Бингам издава и благодарение на която местността става популярна по целия свят. След него през 1913 г. Нешънъл Джиографик Съсайъти посвещава целия си априлски брой на Мачу Пикчу.
Мачу Пикчу е построен в периода от 1460 до 1470 г. от основателя на империята на инките -Пачакути Инка Юпанки и най-вероятно е бил обитаван до колонизирането на Перу от испанците през 1532 г. Градът, който включва около 200 сгради (в които влизат къщи, дворци, храмове, астрономически обсерватории и складове), е наистина забележително постижение на градоустройството, строителството и архитектурата. Целият комплекс покрива обща площ от около 320 акра, които могат да бъдат обособени в три участъка – градски, земеделски и религиозен. Земеделската част представлява серия от тераси и акведукти, които използват естествените склонове на земята, изпълнявайки ролята не само на култивирани поля, а и на защитни стени, предпазващи земята от по-нататъшна ерозия. Около тесните алеи били построени малки скромни жилища, за които се предполага, че били домове на фермерите.
Стена отделя аграрната зона от градската част. В южната й част има серия от издълбани ниши, които Бингам нарича „затворът“, смятайки, че на тези ниши са били окачвани с каменни халки ръцете на затворниците. Днес този участък е много по-точно идентифициран като част от „Храмът на кондора“. Последният е наречен така заради откритото изображение на андийски кондор върху гранитна повърхност, намираща се в най-ниската му част.
Храмът на кондора
Колекцията от майсторски постройки от червен камък веднага до храма, е известна като „Квартирите на интелектуалците“- смята се, че в тях за живели амауатас (учители от най-висок ранг). В непосредствена близост до тях се намира Територията на принцесите (нустас). Религиозната зона представлява истински шедьовър на архитектурата на инките. Централно място заема Свещеният площад, където са се извършвали най-популярните религиозни церемонии. „Храмът на слънцето“ е полукръгла конструкция, издълбана в солидна скала с два прозореца, единият, от които гледа на изток, а другият на север.Съвременните учени смятат, че тези два прозореца са били използвани за слънчева обсерватория. Източният прозорец е позволявал прецизното измерване на зимното слънцестоене по сянката, която хвърля централният камък.
Храмът на слънцето
На „Xрама на трите прозореца“ има изображение, което представя трите нива на света, съгласно разбиранията на обитателите на Андите: Ханан- Пача( най-високото ниво на небесния рай), Кай-Пача( земния свят) и Укжу-Пача(светът, който обитават боговете). Прекрасен образец на строителните умения на инките е „Свещеният храм“ с перфектно скрепените, полирани каменни блокове . Други религиозни постройки са „Имението на свещениците“ и енигматичното светилище, известно като „Интихуатана“(Интихуана). Това е една от най-мистериозните постройки в Мачу Пикчу. Състои се от голяма колона от гранит, която най-вероятно е служила за гномон( стрелка на слънчев часовник) или стрелка на слънчев диск, която изниква от огромнa пирамида. Учените предполагат, че светилището е изпълнявало роля на слънчева обсерватория. По време на зимното слънцестоене, когато се чества Инти Райми, жреците символично спасявали бога на слънцето на него, за да не изчезнело слънцето окончателно.
Интихуатана
Това, което не спира да смайва учените и до днес, е, как всички тези постройки са били издигнати без да се използва хоросан, без инките никога да са ползвали коли или животински впряг. Всичките полигонални каменни блокове, използвани при градежа, са толкова прецизно скрепени, така че помежду им не може да се промуши дори и най-тънкия нож. Този начин на градеж е уникален и с това, че придава завидна здравина на конструкциите и висока устойчивост при земетресения. Не е ясно как масивните каменни блокове са били премествани. Предполага се, че са били сечени с бронзови или каменни сечива и след това полирани с пясък. Не спирайки да се удивляват на грандиозния подвиг на древните строители, някои учени излагат хипотези за използването на лазерни технология при строежите, дело на високо развити антични цивилизации и дори на извънземни. Мистериозността, с която е обгърнат Мачу Пикчу, се подсилва и от липсата на документи, които да дават някакви сведения за построяването на величествения комплекс. Това, което е известно, е, че империята на инките е разполагала с добри архитекти, които са умеели да адаптират постройките към околната среда- скалните образувания били използвани в строителството или превръщани в скулптори, а през каменните канали била прокарвана вода.
Не по-малко спорна е ролята на Мачу Пикчу. Бил ли е той оживен, гъсто населен град? По всяка вероятност, не. Не повече от 1000 човека са живели в откъснатия, тайнствен град. При направените разкопки от Бингам са открити общо 135 мумии, от които 109 са на жени. Това кара Бингам да направи предположението, че Мачу Пикчу е бил дом на Аклас -Девиците на слънцето. По-прецизният анализ на скелетите показва, че те са по равно разпределени между представители на двата пола. Според съвременните теории, Мачу Пикчу е бил церемониален град, който е служел като кралско имение и религизен комплекс или светилище на кралската фамилия, жреците и жриците. В мистерии е обгърнато е обезлюдяването на Мачу Пикчу. Сред многобройните предположения са тежка и продължителна суша, опустошителен пожар, епидемия от едра шарка, която избухва след идването на испанците в Перу. Последната хипотеза се смята за най-основателна, тъй като тежката епидемия, отнема живота на голям процент от коренното население. Едновременно с това отслабва властта на управляващите и започва гражданска война.
Десетилия след откритието на Хайрам Бингъм, Мачу Пикчу вече не е изгубеният град на инките, а е едно от най-посещаваните места в света. Факт, който кара мнозина да се замислят за опазването му, като се има предвид големия наплив на туристи.
рейтинг:
1
2
3
4
5
прочетен: 7780 пъти
(0) коментара
Съобщи за нередност
