Лактозната непоносимост е разпространен проблем в Европа, който усилва присъствието си с напредъка във възрастта на хората. Наличието му често остава скрито, а понякога се бърка с алергия. Но лактозната непоносимост не означава непременно алергия към мляко, която обикновено е свързана с алергични прояви към съставящите го протеини.
Дизахаридите представляват въглехидрати, изградени от монозахариди. От тях най-разпространени в храните са лактоза, захароза и малтоза.
В частност за лактозата (глюкоза-галактоза) е известно, че отговаря на обща формула C12H22O11.
Нейният източник е животински дизахарид, съдържащ се в млякото, произведено от млечните жлези на бозайниците. Този дизахарид участва активно във важни метаболитни процеси: при взаимодействие с ензима лактаза след поглъщане лактозата се разпада съответно на глюкоза и галактоза. Процесът протича в микрогънките на клетъчните мембрани на клетките на стомашно-чревният тракт.
Процесът на разпадане на лактозата отнема известно време, което означава, че при умерени към високи концентрации на този захарид, съдържащ се в млечните изделия, те ще проявяват нисък до умерен гликемичен индекс.
Лактозата намира приложение като съставна част на различни сладкиши, тестени изделия, плодови десертни млека и др. В определени случаи някои хора проявяват непоносимост към тази съставка на храните, което води до развитие на определена симптоматика. Състояние, познато в медицинската практика като лактозна непоносимост или лактозна нетолерантност.
Какво се крие зад термина „лактозна непоносимост“?
Това е състояние, при което е на лице недостиг в производството или дефицит на ензима лактаза за преработване на лактозата.
В резултат при консумацията на мляко или млечни продукти несмилането на лактозата води до нейнта ферментация, което причинява отделяне на газове, разстройство и коремни болки.
Това от своя страна налага прилагането на определен редуциращ режим на хранене, който изключва млякото и някои млечни продукти. Изключение прави киселото мляко, и то само това с живи култури.
Днес приблизително 75% от възрастното население по света показва спад в дейността на ензима. Проявата на лактозна недостатъчност след детството е характерна преди всичко за западноевропейските (приблизително 15-25%), някои азиатски и повечето африкански коренни жители (около 90%).
Нетолерантните към лактоза хора, при които патологичното състояние е установено още в кърмаческа възраст, са с генетична хиполактазия.
Малка част от историята на заболяването
Смята се, че за първи път древногръцкият лекар Хипократ описва състояние, при което след консумацията на мляко пациентите се оплакват от стомашно-чревно разтройство и кожни проблеми. Въпреки това едва през ХХ век патологичното състояние е описано по-подробно.
Учените твърдят, че още в дълбоката древност е възникнала мутация в хромозомата, превръщайки в нефункционален регулаторния белтък, потискащ производството на ензима лактаза в зряла възраст.
Лактозен нетолеранс при новородени и бебета
Лактозният дефицит може да бъде вродено състояние, което възниква непосредствено след раждането и симптомите се проявяват изключително бързо. Твърди се, че причината се крие в мутация на ген, който отговаря за производството на лактаза. Това състояние се среща сравнително рядко.
Когато не е вроден при кърмачета, процесът на неусвояване на въглехидратите води до т. нар. физиологичен временен лактазен дефицит или непоносимост към лактозата, а това е неспособността на организма да асимилира млечната захар на галактоза и глюкоза, поради малкото количество лактаза.
В резултат на това неусвоената лактоза попада в дебелото черво, където под действието на бактериите се образува млечна киселина, въглероден диоксид и водород. Чревната стена се раздува, което причинява спазматична болка у бебетата.
До този извод водят и проучванията на Бар (1984 г.), Милър (1990 г.), Мълин и Бар (1991 г.), и Левит (1996 г.). Важно е да се отбележи, че непоносимостта към лактоза у бебетата е временна и се дължи от една страна на несъвършената храносмилателна система, а освен това и на приема само на лактоза като основна съставка на кърмата и адаптираните млека.
Симптоми на заболяването
Обикновено след двегодишна възраст тънките черва на организма започват да произвеждат по-малко количество лактаза и с напредване на възрастта при някои хора този процес може да бъде по-изявен, в резултат на което те да развият характерните симптоми на непоносимост.
Освен това напредването на възрастта е свързано и с намаляване на ефективността на ензима, което отново може да доведе до проява на определена симптоматика.
Някои патологични състояния като цьолиакия или болест на Крон допълнително редуцират количеството на ензима лактаза.
Симптомите на непоносимост обикновено се развиват приблизително между 30 минути и 2 часа след консумацията на мляко или млечни продукти.
Значителната вариабилност на клиничния отговор варира и изцяло зависи от индивидуалните особености на организма, както и от приетото количество мляко.
Много често лица с по-лек недостиг на лактоза не проявяват никакви симптоми след консумацията на мляко или млечни продукти. Наблюдават се:
мускулни крампи;
позиви за повръщане;
повишена киселинност;
диария;
метеоризъм;
газове;
както и при другите неусвоими захари (сорбитол, манитол, ксилитол), наличието на лактоза и ферментационни продукти повишава осмотичното налягане на дебелото черво.
Редуциращ хранителен режим
Добре би било да се разграничи хранителна алергия от непоносимост към определени храни.
Обикновено алергията се свързва с генериране на отговор чрез антитела от имунната система, докато непоносимостта към храни представлява невъзможността организма да обработи правилно приетия продукт.
Това означава, че лактозната нетолерантност не означава непременно алергия към мляко, която обикновено е свързана с алергични прояви към съставящите го протеини.
От изключителна важност е да се четат етикетите на храните, за да се уверите в тяхното съдържание.
Лактозата се съдържа в две големи категории храни: традиционни млечни продукти и като хранителна добавка в определени продукти.
На първо място майчината кърма е с най-високо съдържание на лактоза (приблизително 9%), за разлика от необработеното краве мляко, при което процентите са около 4.7;
Масло – тъй като лактозата е водноразтворима молекула, съдържанието й в този продукт е ограничено до минимум, което се свързва с методите на обработка;
Сирене – при правилното производство на продукта и спазването на необходимия срок за отлежаване се постига оптимално ниско съдържание на лактоза, което обикновено в началото на процеса е около 10%, а в края спада под 2-3%;
Съдържание на лактоза се наблюдава и в продукти, на етикетите на които е отбелязано съдържание на: суроватка, сухо вещество, модифицирани съставки на мляко.
Като хранителна добавка тя може да бъде открита в различни преработени меса, колбаси, пастет, маргарин, зърнени закуски, предварително приготвени ястия, протеинови добавки (прахове и барове).
Без съмнение най-добрата алтернатива е консумирането на растителни млека: соево, оризово и бадемово мляко.
Как да определим дали страдаме от лактозна непоносимост?
Най-често прилаганият метод за определяне на лактозната непоносимост е консумация на прясно мляко на празен стомах. Ако в следващите 30 минути до два часа няма реакция от страна на гастроинтестиналния тракт, то почти сигурно е, че отговорът е отрицателен.
В болничните заведения се прилагат различни медицински тестове и със сигурност получените от тях резултати са с по-голяма точност.
Лактозната нетолерантност може да се различи от алергията към мляко, ако направите проба с консумация на сирене /извара/ суроватъчен протеин без лактоза.
Всички протеини, съдържащи се в млякото, ги има и в изброените храни. Ако проявите алергия към който и да е от тях, вероятно стомашно-чревният дискомфорт след консумация на мляко е на базата на свръхимунна реакция, а не на непоносимост към лактоза.
