За смелостта
Ошо
I
ПРЕДИСЛОВИЕ
Не го наричай неустановеност — наречи го чудо.
Не го наричай несигурност — наречи го свобода.
Не съм дошъл да ви давам някаква догма.
Догмата кара човека да се установи. Не съм дошъл да ви давам обещания за бъдещето – всяко обещание за бъдещето прави човека сигурен. Аз съм тук просто да ви направя будни и осъзнати – тоест да бъдете тук и сега, с цялата несигурност, с цялата неустановеност, с цялата опасност, която представлява животът.
Знам, че идвате тук да търсите някаква установеност, някакво верую, някакъв „изъм“, нещо, на което да принадлежите, на което да се осланяте. Идвате тук поради своя страх. Търсите някакъв прекрасен затвор – за да можете да живеете без никакво осъзнаване.
Бих искал да ви направя по-неустановени, по-несигурни – защото животът е такъв, Бог е такъв. Когато има повече несигурност и по-голяма опасност, единственият начин да се отговори на това е чрез осъзнаване.
Има две възможности. Или ще си затвориш очите и ще станеш догматик, ще станеш християнин, хиндуист или мюсюлманин… ще станеш като щраус. Това няма да промени живота ти, а просто ще ти затвори очите. Просто ще те направи глупав, неинтелигентен. В своята неинтелигентност ще се чувстваш сигурен – всички идиоти се чувстват сигурни. Всъщност само идиотите се чувстват сигурни. Истински живият човек винаги ще се чувства несигурен. Може ли изобщо да има сигурност?
Животът не е механичен процес, той не може да бъде установен. Той е една непредвидима мистерия. Никой не знае какво ще се случи в следващия момент. Нито дори и Бог, за когото смятате, че обитава някъде на Седмото небе, дори и Той – ако съществува – не знае какво ще се случи!… защото ако знаеше, тогава животът щеше да е просто фалшив, тогава всичко щеше да е написано предварително, предопределено. Как може да знае какво ще се случи в следващия момент, ако бъдещето е неустановено? Ако Бог знаеше какво ще се случи в следващия момент, тогава животът щеше да е просто един мъртъв, механичен процес. Тогава нямаше да има свобода, а как може животът да съществува без свобода? Тогава нямаше да съществува възможността да израстваш или да не израстваш. Ако всичко е предопределено, тогава не съществува нито слава, нито величие. Тогава вие сте просто едни роботи.
Не – нищо не е сигурно. Това е моето послание. Нищо не може да бъде сигурно, защото сигурният живот би бил по-лош и от смърт. Нищо не е установено. Животът е пълен с неустановености, пълен с изненади – в това е неговата красота! Никога не можеш да дойдеш до този момент, когато да кажеш: „Сега съм установен“. Когато кажеш, че си установен, ти само оповестяваш смъртта си; просто си се самоубил.
Животът непрестанно се движи с хиляда и една неустановености. В това е неговата свобода. Не я наричай несигурност.
Мога да разбера защо умът нарича свободата „несигурност“… Живели ли сте някога в затвор в продължение на няколко месеца или няколко години? Ако сте живели няколко години в затвор, сте забелязали, че когато наближи денят на освобождаването, затворникът започва да се чувства несигурен по отношение на бъдещето. В затвора всичко е било сигурно, всичко е било един механично установен ред. Храната му е била осигурена, защитата му е била осигурена, не се е страхувал, че на другия ден ще е гладен и няма да има храна – нищо подобно, всичко е било установено. А сега изведнъж, след много години, идва тъмничарят и му казва: „Освобождават те.“ Той започва да трепери. Извън стените на затвора отново ще има неустановеност; той отново ще трябва да търси, да изследва; отново ще трябва да живее в свобода.
Свободата създава страх. Хората говорят за свободата, но се страхуват. А човекът още не е човек, ако се страхува от свободата. Аз ви давам свобода, не ви давам сигурност. Давам ви разбиране, не ви давам знание. Знанието ще ви направи установени. Ако мога да ви дам някаква формула, някаква установена формула, че има Бог, Свети Дух и Исус, единородният Божи син; че има рай и ад, че тези са добрите дела, а онези са лошите, и че ако вършите грях, ще отидете в ада, а ако вършите това, което наричам добродетелни дела, ще отидете в рая – край! – вече сте установени. Ето защо толкова много хора са избрали да бъдат християни, хиндуисти, мюсюлмани, джайни – те не искат свобода, те искат фиксирани формули.
Един човек умирал – внезапно, вследствие на пътна злополука. Никой не знаел, че той е евреин, затова извикали католически свещеник. Свещеникът се навел над човека – а човекът умирал, вече в предсмъртна агония – и попитал:
– Вярваш ли в Светата Троица на Бог Отец, Светия Дух и сина Исус?
Човекът си отворил очите и рекъл:
– Аз умирам, пък той ми задава гатанки!
Когато смъртта почука на вратата ти, всичките ти установени неща ще са просто гатанки и глупости. Не се привързвайте към никакви установености. Животът е неустановен – в самата му природа е такъв. И интелигентният човек остава винаги неустановен.
Самата готовност да останеш в неустановеност е смелост, упование. Интелигентният човек е този, който остава буден в каквато и да е ситуация – и откликва на нея с цялото си сърце. Не че знае какво ще се случи; не че знае: „Направи това и ще се случи онова“. Животът не е наука, той не представлява причинно-следствена верига. Като нагрееш водата до сто градуса, тя ще се изпари – това е установеност. Но в истинския живот нищо не е така установено.
Всеки индивид е свобода, една непозната свобода. Невъзможно е тя да се предскаже, невъзможно е да се очаква. Човек трябва да живее в осъзнаване и в разбиране.
Идвате при мен да търсите знание; искате някакви установени формули, за да можете да се придържате към тях. Не мога да ви дам никакви. Всъщност ако имате такива формули, ще ви ги отнема! Постепенно ще разруша вашата установеност, постепенно ще ви направя все по-колебливи, постепенно ще ви направя все по-несигурни. Това е единственото нещо, което трябва да се направи. Това е единственото нещо, което един Учител трябва да направи! – да те остави в пълна свобода. В пълна свобода, с отваряне на всички възможности, с нищо фиксирано… ще трябва да си осъзнат, нищо друго не е възможно.Това е, което аз наричам разбиране. Ако имаш разбиране, несигурността се явява неотменна част от живота – и е добре, че е така, защото това превръща живота в свобода, в една непрестанна изненада. Човек никога не знае какво ще се случи. Това те държи непрекъснато в състояние на удивление. Не го наричай неустановеност – наречи го чудо. Не го наричай несигурност – наречи го свобода.
