Позабавих се с гледането на “LEGO: Филмът”. През това време бях залят с порой от прекрасни думи за „изключителния” проект на Фил Лорд и Крис Милър („Облачно, с кюфтета”). Как да не очакваш много след като видиш, че 3D лентата има 96% професионално одобрение в доматения сайт и оценка от 8,5/10 в IMDb?! Цифрите ме подготвиха за анимация, която скача толкова високо – колкото историите на Pixar в златните години на студиото.
Уви! Нищо подобно. Доста критици наричат пластмасовата фиеста „находчива” и „интелигентна” забава. О, да, изисква се силна доза находчивост да заграбиш тайфа свръхпопулярни герои (Батман, Трансформърс, Стар Трек и десетки други) и да се възползваш наготово от славата им. Оставам с впечатлението, че е проява на божествен интелект да забъркаш поредната амалгама от рециклирани попкултурни препратки, нижещи се по пътя на до болка познатия повествователен модел „походът на героя”. Е, въпреки явните заемки (даже по-точно кражби), за разлика от главното LEGO човече Емет – останалите “The Chosen One” в киното Нео, Хари Потър, Билбо Бегинс са наистина специални (или поне интересни). В света, в който всеки е специален обаче, се оказва че никой не е. Режисьорите на лентата са пропуснали поуката от „Феноменалните”.
Хайде ще бъда малко по-конкретен в déjà vu забележките: Емет е най-баналната LEGO фигурка, която е погълната от не чак толкова страхотното страхотно ежедневие. До момента, в който среща мистериозна дама-мъжкарана (не, не е Тринити) и се оказва, че според пророчество (не на Оракола, а на Господ) точно пластмасовият Нео ще спаси света (не от Архитекта, а от Лорд Бизнес). Преди обаче да стигне до Съпротивата, той е отведен на разпит от шизофренична версия на Агент Смит… Има ли нужда да продължавам? Копи-пейст сценарият е на лице и се простира до прозрението „пророчеството не е вярно”. Жълтият Нео обаче приема, че е и като награда получава Тринити.
Вместо белег на челото обаче Емет Потър получава пластмасова раничка, която го прави специален. Така минава през няколко диагонала, водещи до магически светове.
В последствие Емет Бегинс участва и в съвет, който формира Задругата на LEGO-то…
Колкото до забавата, огромна част от смешките са издадени в рекламите. Всъщност усмихнах се веднъж и то на премълчаната в трейлърите шега с „Властелинът на пръстените” и „Хари Потър”, но по лични причини (един приятел също трудно прави разлика между магьосниците в двете фентъзита). Да преиначаваш или дублираш култови реплики не е нито весело, нито оригинално. Най-малкото защото “LEGO: Филмът” не е списан от сценаристите на „Семейство Симпсън”.
До последно се надявах, че ще се случи нещо… все нещо, което ще разтърси филма и ще му предаде смисъл, извън клишето déjà vu. Да, ама не… нелепият опит за обрат/кулминация, взет назаем от „Играта на играчките 3”, се оказа точно толкова предсказуем и плиткоемоционален колкото и самото послание на лентата „Ти си специален, стига да повярваш, че си”. По този идеен банан са се подхлъзнали и Лорд и Милър, които са създали една цветна, груба и енергична компютърна среда с твърде много заемки и самочувствие, но с миниатюрни сюжетни мускули, пластмасово сърце и изрисуван чар.
Щях да уважавам лентата една идея повече ако поне беше стоп моушън анимация. За момента единственото достойнство на компютърната визия се гради на факта, че дори пушекът и водата са „изградени” от кубчета от конструктора. Много находчиво, особено за LEGO история.
Качественият контрол не е преминат.
Everything is NOT Awesome! Анимацията е гледаема, но не бих я препоръчал на никого. Ако си купите билет за “LEGO: Филмът” вие доброволно се подлагате на най-дългата реклама за конструктори, която е заета да се хвали предимно с пластмасовото си разнообразие.
Премиера в България: 07.02.2014 (The Lego Movie / Александра филмс / Warner Bros. Pictures)
Препоръчахте ли Филмче.нет във Facebook? Благодаря 🙂
