ИСТОРИЯ И РАЗВИТИЕ
На 4 км североизточно от Велико Търново се намира с. Арбанаси. То е разположено на високо плато с изглед към средновековните крепости Царевец и Трапезица. Най-високата точка на платото е 439 м.
Арбанаси е селище, изключително интересно, единствено у нас със своите монументални старинни къщи, подобни на „малки крепости“, и църкви, украсени с ценна живопис и резба. Както в миналото, така и днес то се посещава постоянно не само от учени, археолози, историци, архитекти и художници, но и от многобройни наши и чужди туристи.
Местоположението, архитектурно-градоустройственият облик и особено външната и вътрешната архитектура и декоративната украса на къщите правят от Арбанаси уникален паметник на нашето архитектурно наследство.
Най-ранният писмен документ за съществуването на Арбанаси е ферманът на султан Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който подарил на зетя си Рустем паша земите около селищата Арбанаси, Горна и Долна Оряховица и Лясковец, назовани във фермана с общото име „Арнабуд Кариелери“.
През XVII в. Арбанаси се издигнало като важно търговско средище. Освен с търговия жителите му се занимавали със скотовъдство и отчасти със занаятчийство и отглеждане на буби. Арбанашки търговци-джелепи търгували из обширната турска империя, Италия и Русия, а някои по-смели от тях стигали и в далечна Персия и Индия. Много от арбанашките търговци успели да получат особени привилегии от турското правителство — били удостоявани със султански ферман-берат.
Арбанашчани се отличавали със своето трудолюбие, предприемчивост и смелост, което довело до бързото забогатяване на селото. Материалното им благосъстояние се отразило ярко и върху техния бит.
Този цветущ някога кът обаче със своите монументални къщи, многобройни църкви, богатства и разкош не останал настрана от погледа на алчния за грабеж завоевател. Селото често е било нападано от разбойнически шайки, ограбвано и опожарявано. Най-много то е пострадало от кърджалиите през 1798 г. Тогава е било напълно ограбено, а по-голяма част от неговите жители избягали в Свищов, Сливен и по-далеч — в Румъния. В опустошените и изоставени къщи започнали да се заселват нови хора, които слизали от Балкана Рядко ценни паметници на културата са запазените до днес старинни арбанашки къщи. Това са особен тип къщи, разположени най-често в средата на обширен двор, скрити зад високи оградни зидове. Със своето устройство тези къщи-крепости носят отпечатъка на несигурните и усилни години през време на турското робство.
Те са големи двуетажни сгради. Дворът им е обграден с високи дувари и порти. В него се влиза през голямо портище, покрито с керемиди. Под стряхата на портището се намира голямата засводена двукрила врата за коли, коне, добитък, а до нея има по-ниска еднокрила, също засводена врата за хора. Старата арбанашка къща винаги е двуетажна, четвъртита, с прави стени, без балкони и чардаци, с железни решетки и дървени капаци на прозорците и със здраво обковани външни врати. Долният етаж е строен от камък и е със засводени входове, които водят до големи изби, яхъри и скривалища. Тук е било и жилището на пазача, и стаята за прислугата. До скривалището се е отивало по таен вход, умело замаксиран на горния етаж. Вторият етаж е паянтов. До него водят две стълбища — парадно (главно) и всекидневно. Тук са разположени просторни, светли стаи — зимна и лятна спалня, хает (закрит чардак, приемна), стая за родилката, кухня, фонарио (пещник), баня и зимник (пруст). Във вътрешната украса на тези къщи се е проявил развитият вкус и художнически талант на строителите. По-голяма част от хаета и спалните са заети с дъсчен одър, а таваните са богато украсени с дърворезба или гипсови орнаменти. Вратите, прозорците и долапите са покрити също с резба от разнообразни геометрични и растителни ор-наменти. Подът е постлан с тухли, а прозорците на втория етаж са защитени с железни решетки. Покривите са високи и се продължават вън от стените на къщите с големи стрехи, подпрени със здрави греди, забити в стените. Цялата къща е построена така, че да служи за защита при евентуални нападения. Колкото неприветлива е къщата-крепост от външната страна, толкова вътрешността на втория й етаж, където е живяло цялото семейство, е богато украсена, уютна, привлекателна. Арбанашката къща е така устроена, че в нея можело да се живее дълго време, без да се излиза освен за вода до кладенеца на двора.
Най-интересни за посещение са двете музейни къщи — Констанцалиевата и Хаджиилиевата. Първата е била собственост на бабата на Султана Рачо Петрова, наричана кокона Султана, жена на Димитраки бей. Намира се до Коконската чешма в началото на селото. Констанцалиевата къща е най-голямата запазена досега къща в Арбанаси с красиви дърворезбени тавани, с оригинални прозорци и врати, с гипсови тавани и камини. Входната й врата е обкована с едри гвоздеи с широки глави, наредени така, че да не могат да се секат отвън с брадва. По дървена стълба през парадния вход се влиза в хаета. Една врата от него води за зимната спалня, а друга за хоризмото (коридора). От двете страни на хоризмото има по една стая — от дясната е собата, или заседателната, а от лявата е прустът.. Собата, както и зимната спалня имат джамал и одър и са служели за приемане на гости и за спане. От пруста се влиза в обширно помещение, наречено фонарио (пещник), което има две фурни — една отдолу и друга, по-малка, отгоре. От пещника една врата води за зимника, а друга за банята и клозета. От пещника има малка врата, която води по едно тъмно стълбище за долния етаж, за избите. От хоризмото друга врата води за лятната спалня и за стаята на родилката. От лятната спалня има врата и дървено стълбище. Това е черният, неофициалният вход, които води до кладенеца на двора. Всички стаи в Констанцалиевата къща днес са подредени в битов стил със старинни арбанашки черги, губери, възглавници, сахани и други предмети, свързани с бита на населението през XVII и XIX в.
Друга музейна къща е Хаджиилиевата, която също е голяма и с подобно на Констанцалиевата къща разпределение. Намира се близо до Пазарската чешма, на север от площада. При нея прозорците и таваните са богато украсени с дърворезба. Особено красиви са гипсовите тавани в хаета и спалнята. Красива и оригинална е и къщата на Кандиларов, съседна на Констанцалиевата. Особено интересни тук са зиданата печка, глинените фризове в двете стаи и дърворезбените тавани. Други къщи, подобни на изброените, са: къщата на Атанас Русевич-Балкански, на хаджи Панайотови (цялата от камък и с много голяма изба), къщата на хаджи Нико, Чамуровата, Лечевата, Ламбриновата, портището на баба Кали и др. Характерни са старите чешми с големи стрехи — Коконската и Пазарската. Коконската чешма се намира срещу Констанцалиевата къща. Строена е през 1786 г. от Мехмед Саид ага. На лицевата страна има каменен надпис с релефни букви на староарабски. Преводът на надписа е: „Който я гледа и пие, ще му дойде светлина на очите и душата.“Мълчаливи свидетели на ония далечни времена са и запазените пет църкви и два манастира от края на XVI и началото на XVII в. Църквите са украсени с изключително красиви стенописи и дърворезби. Най-стара и най-интересна е „Рождество Христово“, строена и стенописана през първата половина на XVII в. Най-напред се влиза в голям притвор и през дълъг коридор, в който на празника на храма богатите са слагали трапеза за бедното население, се е отивало за женското, а оттам за мъжкото отделение. От дългия коридор се отива и за параклиса на църквата „Св. Йоан Предтеча“.Параклисът също е разделен на мъжко и женско отделение. Църквата е стенописвана от 1632 до 1649 г. Образът на ктитора е изписан в южната страна на притвора и е в малката ниша над входа па параклиса с надпис „Раб божий хаджи Георгу“. На северната страна на женското отделение е нарисувано родословното дърво на Христос, а под него са дванадесетте гръцки философи, между които е и Омир. Иконостасът на параклиса е направен от Попович от Елена през 1321 г. В средата на мъжкото отделение е поставен голям полилей е гръцки надпис „1730 година“, работен в Албания.В южната, по-високата част на селото се намира църквата „Св. Архангел Михаил и Гаврил“, строена през 1600 г. и стенописвана през 1760 г. от зографите Михаил от Солун и Георги от Букурещ. Иконостасът и владишкият трон са украсени с красива позлатена дърворезба.
В североизточния кран на селото се намира църквата „Св. Атанас“ от 1637 г. с параклис „Св. Хараламби“ в южната и страна. Тук е стенописът „Страшният съд“ от даскал Цойо и помощника му Недьо, зографисана през 1729 г. Останалите стенописи сa от 1667 г. Та и църква е най-малката по размери в Арбанаси. В двора и са запазени най-много надгробни паметници, почти всички с гръцки надписи от XVII и XIII в. Вероятно тя е била гробищната църква.
В най-крайната махала се намира църквата „Св. Георги“ от 1661 г., отбелязана в надписа на олтара и на горния праг па каменната рамка на един от северните прозорци. Стенописвана е през 1750 г. от Стойо и даскал Христо. На някои от стенописите е подписано името на Димитър Кънчев, зограф от Трявна, 1838 г.
В центъра на селото се намира църквата „Св. Димитър“, стенописвана на два пъти (в 1612 и 1794 г.) от български зографи. На северната страна в двора се намират пет мраморни надгробни плочи с богата каменна резба и гръцки надписи.
Близо до селото се намират и двата манастира „Св. Богородица“ и „Св. Никола“.
Днес в Арбанаси е запазена още родната къща на революционера Иларион Драгостинов, главен апостол на Сливенския революционен окръг през 1876 г., и къщата на Стефанаки бей, в която известно време е живял Софроний Врачански, като е станал свидетел на голямото опожаряване на Арбанаси от кърджалиите през 1794 г.
Отдавна са изчезнали вековните брястови гори, сред които селото е било сгушено някога. Днес отдалеч се забелязват белите крепости-къщи, свидетели на славното му и цветущо минало. Арбанаси е напълно западнало в икономическо отношение и ако продължава да привлича и пленява посетителя, това се дължи па разнообразието и богатството на архитектурните паметници, които говорят за голямото майсторство на старите български строители и резбари
