Да прегледате обявите за работа е може би първото нещо, което правите когато помислите за смяна на работодателя или за следваща стъпка в кариерата си. Вероятно разглеждате сайтове за работа дори и без повод – ей така, “профилактично”.
Колкото и да е удобно обаче, ровенето в сайтове за работа не винаги дава желания резултат. Намирането на работа чрез кандидатстване по обяви става все по-трудно.
При мен постоянно идват хора, прекарали месеци наред в търсене по сайтовете за работа и кандидатстване по обявите, без да намерят работа. И проблемът не е в техния професионализъм, а във факта, че този метод за търсене на работа вече изчерпва потенциала си.
Кандидатстването по обяви се превърна в преобладаващ и масово използван начин за търсене на работа, защото в днешно време то е по-лесно отвсякога – всеки има достъп до интернет, а водещите сайтове за работа предлагат все повече удобства и функционалности.
Лошото обаче е, че това автоматично и обратно пропорционално намалява ефективността на този начин на търсене на работа. Колкото повече хора кандидатстват по един и същи брой обяви, толкова по-малък процент от тях ще получат работа.
Икономическата стагнация доведе да съкращения и ограничено предлагане на работа, което изостря проблема и затова, да намерите работа в “Джобса” днес е в пъти по-трудно, отколкото преди няколко години.
Ето защо, ако не искате да търсите твърде дълго, не разчитайте само на кандидатстване по обяви за работа в специализираните сайтове. Проявите повече инициативност и изобретателност и ползвайте и други начини за търсене на работа.
А сега нека разгледаме основните проблеми с кандидатстването по обяви от сайтовете за работа:
#1 Всички останали кандидатстват по същите обяви за работа
Ровейки в сайтовете за работа и кандидатствайки по обяви, правите точно това, което правят и всички останали. Всеки, на когото му хрумне, че иска да си смени работата, с два клика на мишката си отваря jobs.bg или някой от другите сайтове за работа като jobtiger.bg, zaplata.bg и т.н.
Да кандидатствате по обявите в тези сайтове е изключително лесно – след като веднъж се регистрирате, трябва само да натискате бутона “кандидатствай” до всяка обява, която ви хареса. Проблемът е, че така правят всички. Именно защото е лесно. И затова огромен брой хора кандидатстват за всяка по-атрактивна позиция.
Освен това, в търсенето на работа не само безработните са ви конкуренция. Още по-голям проблем за вас са хората, които имат работа, но се „оглеждат” за друга. Според някои изследвания, така правят 75% от работещите. 67% новопостъпилите пък още на втората седмица започват да търсят следващата си работа.
Затова за някои позиции кандидатстват по 500-600 души, което силно намалява шансовете ви. Дори да отговаряте на всички изисквания на обявата за работа, вие не сте единствени. Освен това, сред толкова много кандидатури е напълно възможно вашата да не бъде забелязана.
Ако CV-то ви не е впечатляващо, лесно ще се изгуби в множеството. А дори и да имате перфектно CV, може работодателят или HR-служителят просто да не му обърне нужното внимание, понеже електронната му поща е препълнена.
#2 Пропускате скрития пазар на работни места
Обявите за работа съдържат една малка част от реалните работни места. Далеч не за всяка позиция работодателите, публикуват обяви. Според проучване на CareerXroads, едва 18% от наетите през 2012 г. в САЩ са намерени чрез обяви в сайтове за работа. Значително повече (над 24%) са наетите без обява, чрез препоръка от познати.
Търсенето на кандидати чрез обява е свързано с доста работа по пресяването и подбора. Затова много работодатели предпочитат да не прибягват до обяви за работа, а да разпитат сред колеги, близки и познати или да потърсят в LinkedIn.
Това търсене на служители, което остава извън обхвата на обявите за работа формира т.нар. „скрит пазар” на работни места. Аз лично съм намирал работа чрез обява само веднъж. След това смених още пет работодателя без да дори да поглеждам сайтовете за работа.
Когато човек изгради добра репутация и взаимоотношения в сферата, в която работи, не е трудно да намира работа чрез професионалните си контакти. Даже понякога работата сама го намира (и това ми се е случвало неведнъж).
#3 Съобразявате се с формални изисквания
Когато кандидатствате по обява за работа, трябва да отговаряте на изискванията в нея, колкото и да са формални или ненужни. Ако не отговаряте на изискванията в обявата, работодателят има пълното право да ви дисквалифицира.
Може да считате, че сте много подходящ за длъжността, може изискванията да ви се струват тъпи или нереалистични, но работодателите обикновено не ви питат какво да пишат в обявите си. Освен това, те избират да назначат когото си искат.
Ако не отговаряте напълно на изискванията, можете все пак да си опитате късмета. Понякога хората, извършващи подбора проявяват гъвкавост и може да приемат кандидатурата ви въпреки разминаването, но това не е нещо, на което можете да разчитате – то ще е изключение, а не правило.
Обикновено, в по-големите организации служителите просто спазват процедурите и е напълно възможно да ви отхвърлят ако не отговаряте точно на изискванията. Понякога предварителният подбор на CV-тата се извършва от компютър, чрез ATS – тогава пък няма да имате никакъв шанс.
Ако обаче кандидатствате без обява, по своя инициатива, ще бъде достатъчно да убедите работодателя, че сте подходящ за позицията. Щом няма обява, значи няма и стриктни изисквания, на които да трябва да отговаряте. Решението ще бъде по усмотрение на човека, който го взема.
#4 Подборът се извършва от HR-служители
Когато кандидатствате по обяви за работа, най-често ще бъдете оценявани първо от служители на отдел „Човешки ресурси” или на агенция за подбор на кадри и само ако те ви одобрят, ще стигнете до човека, който ще ви бъде пряк началник. Обаче ако HR-служителите отхвърлят кандидатурата ви, изобщо няма да стигнете до този човек.
В това няма нищо лошо, но докато не сте говорили с човека, който взема решенията и не сте имали шанса да го убедите, че сте подходящ за позицията, няма да сте направили всичко възможно за да спечелите тази позиция.
Когато обаче кандидатствате без обява, по своя инициатива, можете да се свържете с този човек и да преговаряте направо с него. Допълнително предимство в този случай е фактът, че често въпросният човек обмисля наемането на служители дълго време преди да се публикува обява (ако изобщо някога се публикува).
#5 Не можете да докажете мотивацията си
Отговарянето на обяви за работа е „реактивен” подход. При него трудно можете да докажете, че сте „проактивен”. Разбира се, всички са написали в CV-тата си, че са „инициативни”, „високо мотивирани”, „ориентирани към резултатите” и т.н., но тава са само думи.
Когато работодателят разглежда купчината CV-та и мотивационни писма на бюрото си, той трудно може да прецени кой от кандидатите наистина желае работата и кой просто натиска бутона „кандидатствай” на всяка срещната обява.
Обаче ако сами почукате на вратата на работодателя, без той да ви е търсил или канил, ще покажете своята инициативност, проактивност и мотивация без дори да ги споменавате в CV-то си. Ще ги покажете на практика и ще имате предимството на фактите срещу думите.
Само фактът, че сте решили да кандидатствате без да ви канят и сте положили усилия да се доберете до имейл адреса на съответния началник, говори за мотивация, достойна за уважение.
Как да търсите за работа
Мнозинството обикновено греши. След като мнозинството търси работа предимно чрез кандидатстване по обяви, вие ще имате по-добри шансове, ако направите нещо по-различно.
Затова активизирайте контактите си, “стегнете” LinkedIn профила си и го използвайте, начертайте стратегия, предприемете тези четири стъпки за намиране на работа, направете нещо.
Бъдете инициативни на практика, а не на хартия. Помогнете си сами и тогава ще намерите работа.
