Би било чудесно, ако можехме да започнем и да приключим тази статия с официалната медицинска дефиниция за déjà-vu (дежавю), но за съжаление тя гласи следното: „субективно погрешното впечатление за сходство на настоящето с едно недефинирано минало“. Сами разбирате, че от подобно определение не могат да бъдат изведени смислени поуки за нормалните хора, затова ще се наложи да си поговорим малко по-подробно.
Една по-добра формулировка за феномена дежавю би гласяла, че това е странното чувство за повторно преживяване на някакво непознато минало събитие. Странно е, трябва да си признаете. Също така, миналото събитие определено е непознато, тъй като нямаме конкретен спомен за неговото настъпване и дори може да сме сигурни, че е невъзможно то да се е случило.
Ако вярваме на различните статистики, ще се объркаме още повече, тъй като данните от тях варират в много широки граници. Излиза, че някъде между 30 и 96% от респондентите са изпитвали дежавю. Предполага се, че изживяването е по-обичайно за хора под 30-годишна възраст. Самото то е кратко и стандартно не трае повече от минута, въпреки че в патологични случаи може да бъде доста по-продължително.
Въпреки че терминът déjà-vu (вече видяно, букв. превод от френски) навежда на мисълта за изцяло визуален феномен, той може да въвлича абсолютно всички сетива. Поради тази причина някои смятат термина déjà vecu (вече изживяно) за по-акуратен. Обратното на déjà-vu е jamais vu (видяно никога) – чувството за непознатост в тривиална ситуация.
Що се отнася до обясненията за възникването на дежавю, техният брой е почти еквивалентен на броя на специалистите, изучавали явлението. Те варират от строго научни до напълно фантастични. Тук трябва да направим вметката, че шансът дежавю да е симптом на телепатия, прераждане, посещение от отвъдното, извънземен разум и божествена намеса е обезсърчаващо минимален.
Сред научните хипотези има някои с повече поддръжници. Може би най-популярната от тях гласи, че дежавю е продукт на мозъчен дисбаланс. Смята се, че анализът на настоящето и обработката на спомените се случват в отделни части на мозъка. Случи ли се така, че настояща случка да попадне в частта, обработваща спомените, ние изживяваме дежавю и събитието получава „привкус“ на вече изживяно.
Друга научна школа поддържа идеята за това, че две части от мозъка участват паралелно в процеса на възприятие. Ако, поради някаква причина, впечатлението от част А пристигне в съзнанието преди (или след) впечатлението от част Б, човек остава с усещането, че попада в една и съща ситуация на два пъти.
Знае се, че продължителните или чести епизоди на дежавю се асоциират с различни психиатрични и неврологични разстройства. Някои третират феномена, наред с други симптоми, като признак за наличието на определен вид епилепсия. Установено е, че електростимулацията на мозъците на епилептици наистина може да породи епизоди на дежавю.
Ако сте редовна „жертва“ на дежавю вероятно нямате повод за притеснение. Напротив, прилично ясно е, че считаното от някои за повик от езотерично естество, всъщност е нищо повече от безвреден когнитивен дефект.
