Тояга и морков. Това в момента е мотото на френския президент Франсоа Оланд в отношенията му с предприемачи и инвеститори във Франция.
От една страна френското правителство привлича чужди инвеститори с наскоро приети данъчни облекчения. От друга страна, правителството наскоро представи законопроект в парламента, който ограничава свободите на предприемачите.
„Законът Флоранж“ забранява на корпорации лесно да закриват печеливши подразделения. С това Оланд спазва свое обещание, че той даде по време на предизборната кампания от 2012 година.
Причината за законодателната инициатива бе закриването на доменните пещи на стоманодобивния концерн Arcelor Mittal във Флоранж в Лотарингия в началото на 2013 г. Групата смяташе, че заводът за стомана там не е достатъчно рентабилен. И след като за завода не се е намерил купувач, е взето решение за извеждане от експлоатация въпреи съпротивата на социалистическата партия на Оланд.
В началото на февруари Сенатът отхвърли проектозакона. Причина за това бяха комунистите, според които законът не отива достатъчно далеч. През тази седмица проектът беше представен отново. Засегнати от закона ще са печеливши заводи и подразделения с повече от 1000 служители.
Преди даден концерн да закрие печелившо подразделение, той е длъжен да търси купувач в продължение на три месеца. Пренебрегването и преждевременното затваряне заплашват с глоби до 28 000 евро за всеки засегнат служител.
На тази не особено популярна в бизнес средите политика Оланд се опитва да противопостави чаровна офанзива, която ще донесе на френската икономика така необходимите инвестиции. На 30 топ мениджъри на чужди концерни като Siemens и Samsung през седмицата Оланд обеща на среща в Елисейския дворец да направи системата за данъчно облагане по-надеждна и по-лесна. До 2020 г. френските високи в момента корпоративни данъци трябва да бъдат адаптирани към тези на съседните страни.
