Приказка за Градината (12) – за последователите

Приказка за Градината (12) – за последователите

Стръвни последователи

И така, след като коня отвеял Бог в незнайна посока, Те (Бог и коня) се спрели в незнаен край където селяните много обичали да следват. Те били истински последователи. Тръгва някой на някъде и всички селяни го следват. После друг кривне и те след него. Така се озовавали в чужди ниви, легла, мъзета и всичко чуждо каквото се сетите. Да-а… Тези селяни били всеизвестни с последователността си в следването.

И щом Бог се появил в селото, веднага се намерил заобиколен от последователи. Естествено селяните на минутата се информирали кой е срещу тях и като чули името „Бог″, последователност блеснала в очите им, заковани в гърба на Бог.

Отива Бог до поилото, селяните след него. „Що ви е, бре!? – чуди се Бог. – Коня си ще поя…“ А те: „Хубав кон… Ще гледаме как го поиш.“ Отваря Бог бохчата да похапне, а селяните връз него да видят какво ще яде. „Не сте ли виждали лук и сирене, бре хора?“ – чуди се Бог. „По колко пъти...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност