За нещата от живота…

3
Добави коментар
POPOV83
POPOV83

Пътят ни е осеян с много препятствия – падаме, цапаме се, удряме се, боли ни. Но животът продължава – тези изпитания трябва само да ни направят по-силни. Те не са края на нашия живот, на нашето щастие. Щастието? То ни очаква някъде там, но трябва да си го заслужим и да се преборим за него. То не ни се дава даром и не ни застига без да го потърсим.

Усмивката трябва да съпътства живота ни, да е част от ежедневието ни, да е път към сърцата на околните, да е част от нашата същност и независимо, че някой не отвръща на нашата усмивка, тя трябва да е вътре в нас, да се усмихват сърцето и душата ни. Хора всякакви.. Но ти.. ти си по-добър/а от тях щом се усмихваш и щом успяваш да превъзмогнеш тяхната грубост, студенина и безчувственост. Тези хора не са щастливи. Те са просто едни същества, които битуват, а не живеят. Ти? Ти си жив човк! Ти живееш, не просто съществуваш, когато застанеш над всичката студенина и всичко лошо, което срещаш и преживяваш, когато се научиш да приемаш всяко нещо в живота не като даденост, а като възможност да покажеш себе си, истинската си същност, истинските си мисли. Всеки има недостатъци. Няма перфектни и безгрешни хора. И всеки е различен по своему. Всеки има свой път, който трябва да извърви сам, за да издигне личността си на по-високо ниво. Защото всеки един живот ни се дава, за да имаме възможност да се усъвършенстваме и когато не сме отработили нещо в себе си, то получаваме нова възможност – един живот, едно прераждане, за да успеем да го отработим. Понякога е много трудно, друг път е по-лесно. Но трябва да се борим, да не пропиляваме възможността, която ни е дадена. Когато паднем, трябва да се изправим, колкото и да ни боли. Можем да си поплачем, за да ни олекне, да споделим мъката си, но трябва да се изправим, за да продължим! Пътят към щастието и вътрешната хармония е трънлив, но това, което ни очаква в края му си заслужава.

Любовта към живота трябва да развием в себе си. Любовта към живота и към всичко в него, кеото е прекрасно. А прекрасното е много!! Наистина много! Не успяваме да го видим, потънали в скучното ежедневие и в проблемите си, защото наистина, ако се огледаме около себе си, ще видим, че сме се затворили в една малка кутийка, наречена ежедневие, от която не сме излизали тооолкова отдавна, че всичко започва да ни дразни, изнервя… А не трябва така. Защо ни е да сме изнервени след като можем да бъдем усмихнати и да се радваме на всичко, което имаме и което сме постигнали? Поне свободата е нещо, което никой не може да ни отнеме, освен ако ние не позволим! Както и мечтите… Всъщност никой не може да ни отнеме нищо без да му го позволим…

Нека се радваме на живота!!! Защото той може да бъде и прекрасен, стига да го поискаме и да се преборим, за да го постигнем :))

Like this:

Like Зареждане…

Related