Андрей Гълъбинов е роден на 27 ноември 1988 г. в София. Висок е 193 см и играе като нападател. Син е на известния ни волейболист и бивш национален треньор Асен Гълъбинов. Майка му Полина Филипова също е била състезателка по волейбол, а нейният баща е легендарният вратар на ЦСКА и националния Йордан Филипов. На него е кръстен по-малкият брат на Андрей. 23-годишният Йордан обаче е волейболист и играе за тима от италианската А2 „Кориляно“.
Днес се очаква Андрей да дебютира за националния ни отбор по футбол в контролата с Беларус. През този сезон 193-сантиметровият нападател прави фурор с екипа на „Авелино“ в серия „Б“. Правата на Андрей се държат от „Ливорно“, а преди това той е играл за ЦСКА, „Омония“ (Кипър) и италианските „Кастеларано“, „Болоня“, „Джулиянова“, „Джакомензе“, „Лумецане“, „Соренте“, „Басано“ и „Губио“.
– Андрей, какви са първите ти впечатления от националния отбор и как те приеха там?
– Приеха ме по-най-добрия начин, футболистите са интелигентни и атмосферата е супер. Приятно съм изненадан от организацията и нивото на работа. Установих, че и в националния се залага много на тактиката, което е характерно за италианския футбол. Аз съм свикнал с всички схеми на игра, така че нямам проблеми с адаптацията.
– Какви са амбициите ти за националния?
– Да намеря място и да участвам на предстоящите квалификации.
– Как ти се струва нивото на тима и имаме ли шансове да се класираме за европейското първенство?
– По силите ни е. Според мен нивото е високо, имаме доста добри играчи и треньорски щаб.
– С контролата срещу Беларус ще ти се съберат три мача за една седмица. Как се чувстваш физически?
– Имах някои здравословни проблеми, но в момента съм в много добра форма. Надявам се да се представя добре, ако играя срещу Беларус.
– Сбъдната мечта ли бе тази повиквателна за националния?
– Определено. Мисля, че всеки спортист мечтае да представя страната си. За мен това ще бъде първо участие и наистина съм много щастлив. Преди години ме повикаха в националния за младежи до 17 г., но не успях да се явя, защото точно бях пристигнал в Италия и имах различни трудности.
– Играеш доста силно за „Авелино“, има ли запитвания към теб от първодивизионни отбори в Италия?
– Имам договор за още 1 г. с „Ливорно“, който е в Серия “ А“. Честно казано, не съм се интересувал за такива неща. За мен е важно да играя добре, пък през юни ще видим.
– Във фейсбук има твоя фенстраница, която е посетена от близо 2000 души. Явно привържениците на „Авелино“ няма да искат да си тръгнеш…
– О, те са наистина страхотни. Приеха ме много добре и ме подкрепят във всеки мач. Някои от тях дори носят български знамена на стадиона, което е много приятно за мен.
– Трудно ли се адаптира в италианския футбол?
– Като пристигнах там, България все още не беше в Европейския съюз и не можеше да бъда картотекиран в професионален отбор. Трябваше да започна от аматьорския футбол и да вървя нагоре. Много тежко беше през тези години и едва сега усилията започнаха да се отплащат.
– За баскетболния „Авелино“ играе известният ни състезател Калоян Иванов. Сприятелихте ли се?
– Да, дори станахме много близки. Освен това живеем много близо един до друг в центъра на града, а като пътуваме, се чуваме всеки ден.
– Как така при двама родители волейболисти избрахте футбола?
– Като малък пробвах най-различни спортове, но футболът ми беше най-интересен. Нашите никога не са се опитвали да ме насочват към волейбола.
– Вероятно и дядо ти – Йордан Филипов, е изиграл определена роля…
– Така е, макар че той е играл на коренно противоположния пост (смее се).
– Ти пробвал ли си се като вратар?
– Никога. От самото начало исках само да вкарвам голове и съм играл само като нападател.
– Високият ти ръст от 193 см помага ли на терена?
– Да, много при това. Дава ми доста предимства, особено при борбата за високи топки.
– Брат ти също играе в Италия. Остава ли ви време да се виждате?
– Не много. Всеки ден обаче се чуваме по няколко пъти.
Стефан Чолаков, 24 часа
СНИМКА: МАРИН МАРИНОВ, SPORTAL.BG
