Козметиката ни често се ражда на някой… клон!
Дърветата от прастари времена са приятел на човека. Векове са минали преди да изучим плода на всяко от тях. Което не ставало за ядене, имало много други приложения. Като виждали пък, че ги закриля и им носи здраве едно дърво, хората гледали на него с уважение. Някои дървета са свещени – като дървото ним в Индия. Други пък са жизнено важни, защото на тях разчита народната медицина. На почит са били дърветата и при славяните – липата, дъбът се считат за необикновени чудотворци. Сега пък науката и стремежът към чист начин на живот намери как да обогати запазеното от едно време. Съвременната козметика често разчита на качествата на едно или друго дърво. Затова и веднага се качваме по клоните – ще ви разкажем за дървета далечни; други, които са на пръв поглед обикновени, обичайни и познати, но всички криещи здраве в себе си.
Дървото на пустинята
Аргановото олио се превърна бързо в хит. За да стигнем обаче до биомагазините и козметичните студия, първо трябва да потърсим едно дърво, наречено Argania Spinosa. Произходът му е от полупустинните области на Мароко. Упорито растение е, защото дори да няма нормални условия на живот, пак оцелява. Може да издържи на невероятни горещини, без да види месеци капка вода. И каменистата почва не е пречка да доживее респектиращите 200 години.
Сега там, където растат аргановите дървета в естествени условия, има резервати на ЮНЕСКО. Счита се, че е мароканско народно богатство – и наистина, аргановото дърво е под заплаха. Причината е именно бързото популяризиране на ценното масло от тях. А то е толкова търсено заради богатите си хранителни, лечебни и козметични качества.
Като традиционен продукт от столетия аргановото масло се използва за грижа за кожата на цялото тяло. То е част от колорита на арабската хубост. Прави ноктите и косата блестящи. Кожата е здрава. Има свойства да регенерира, действа противъзпалително, а също така има антибактериален ефект. Успешно се провеждат лечения с арганово масло на псориазис, дерматиди, акне и други кожни проблеми. Казват, че забавя процеса на стареене на кожата, предпазва я от изгаряне, помага й да се приспособи при тежки атмосферни условия.
Олиото на красотата, така наричат жените на берберите аргановото олио. Пищните по характер арабски бани не минавали и преди столетия без такова масло. Днес знаем, че то съдържа два-три пъти повече витамин Е, от който и да е друг природен източник. И още: есенциални мастни киселини, каротеноиди, фитостероли, полифеноли…
Аргановото олио е толкова ценно (пък и скъпо) и заради два други фактора. То се добива на каменна мелници по традиционен начин, по изцяло ръчна технология. За да се получи литър от него, са необходими 30 кг плодове от дървото и десет часа работа. Берберските жени, които събират плодовете и правят маслото, често нямат друг начин да преживеят. Затова е особено важно да сме сигурни, че олиото, което ще си купим, има сертификат за Феър трейд.
Свещени плодове от Африка
Маслото от ший дължим на кафеникавите орехи на едно също толкова необикновено африканско дърво. Shea tree или Mangifolia е наричано още и карите – от хилядолетия то е свещено в земите на Западна Африка. Даже самата думичка ший там означава живот.
За ший се казва, че е маслено дърво – и наистина, от плодовете му се изработва богато с качествата си масло. Обичайно расте в земите на Гана, Мали, Буркина Фасо и Нигерия. Може да се сравни като форма с нашия дъб. Често е между 12 и 20 м високо, с широко стебло и дебели клони.
И тук маслото от ший се свързва изключително с женската красота. То съдържа витамини като А, Е и F, а именно те са важни, за да е кожата здрава, гладка, красива… Овлажнява я по подходящ начин, благодарение на ненаситените мастни киселини – олеинова, стеаринова, линолова, както и други. Може да се използва като поддържащо кожата средство в чист вид. Козметичните фирми го добавят в много свои продукти. Линиите с ший сега са широко популярни… Препоръчва се още при мускулни болки, при ревматоидни състояния. Може да се нанася директно върху косата.
Маслените дървета растат винаги сами – няма как човекът да ги култивира. Първите 50 години са още прекалено малки, за да дават плодове. Живеят цели 300. И понеже всяко едно от тях е свещено, местните чакат орехите да паднат сами. Шушулката се отстранява и двете плодчета под всяка се намачкват. Поставят се в голям съд, в който гъста нееднородна паста от орехите на ший се задушава във вода, докато не се отдели мазнината. Има и други методи, при които се използва триене.
Ший е привилегия на жените в африканския свят. Само те наследяват рецептите за производство на маслото. Там, където расте масленото дърво, жените управляват финансите, защото те печелят парите у дома. И сега най-известните марки масло от ший произхождат от точно упоменати комуни от местата, на които расте карите.
Кое е ценното в още много дървета, ще разберете в „Усури”. Пълният текст ви очаква в мартенския брой 114/2014.
