Руните – произход и използване
Според скандинавските легенди руните са дар от бог Один.
Руническото писмо се състои от няколко свързани азбуки, използвани
в германските езици преди навлизането на латиницата.
Дълго преди използването им като писменост, руните служели за
предсказване на бъдещето и за магически ритуали при северните народи.
По-късно някои от тях били включени в рунната азбука, но основното им
значение остава магическо. Най-ранните рунически надписи са от около
150 г.сл.Хр. и биват заместени от латиницата при приемане на
християнството между 700 и 1100 г.сл.Хр. Най-дълго руните се задържат
в Швеция- до началото на 20 в. (главно като декорации или рунни
календари).
Съществуват и множество вариации на руническото писмо като основната
разлика е в броя на руните. Трите най-известни азбуки са Главният или
Старши футарк, Староанглийският футарк и Новият футарк.
Първата е най-обща и се състои от 24 букви и три групи
(аети) руни – 8-фреи, 8-хагана и 8-тира по имената на три скандинавски
бога. Съществуват и славянски руни, които обаче не могли да се наложат
като писменост.
Символите са пригодени за изписване върху твърди материали – камък,
дърво, кост и други. Така можели да служат и като амулети.
Древните германски народи вярвали във връзката между природните
стихии, космическата енергия и руните. Те представлявали висше
тайнство и намирали приложение в разнообразни области – лекували и
благославяли, предсказвали природни стихии и развоя на войните.
Самият ритуал на гадаене с руни се нарича Рунемал. Всички руни имат
имена, които до колкото е възможно отразяват значението им.
Днес са известни предимно имената на ранните и късните
англосаксонски руни, но за съжаление названията им според
Главния футарк, както и инстинската магическа подредба не са
известни.
Автор: LadyOfTearS
