Чадъра си забравих, дано не завали - Edna.bg

Чадъра си забравих, дано не завали - Edna.bg

Ставам с нормално, добро настроение. Както казва един познат (не чак приятел): Светлето си е най-добре. Като се замисля не се оплаквам, нито пък се хваля. Имам си и семейство, и работа. И двете аз съм си ги избрала и си ги обичам.

Опитвам да се държа нормално с хората, така както искам да се държат и те с мен. Извинявам се. Благодаря. Понякога забравям. А когато не ми е добре, или пък преодолявам поредната пречка (а нищо в този живот не ми се е случило лесно, предполагам и на повечето от вас в нашата мила Родина), пак се старая да не натоварвам хората. Оплакването за мен е вид самосъжаление. Човек няма нужда от това, според мен.

Е, не съм и от онези, на които усмивката им е като тик на лицето, или от другите, които се оглеждат в огледалото и настройват физиономията на положителното си "аз". После носят това изкуствено, друго "аз", цял ден. Просто се старая да не преигравам.

Но, да се върна в началото.

Ставам с нормално, добро настроение. Оставям...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност