Публикувано на 14.03.2014 13:25 от BulgarianJournal.Com в категория Свят прегледана 113 пъти.
След цяла година на служба би трябвало вече да е ясно що за човек е новият глава на Римокатолическата църква. Истината обаче е точно обратната – коментарите, които се появяват към края на първите 12 месеца на папа Франциск, в никакъв случай не са единодушни, пише „Гардиън“.Всички включват едни и същи популярни истории. Той е папата, който живее в хостел, носи си сам куфарите, пътува със стар „Форд Фокус“ и неочаквано се обажда на непознати с думите „Здравей, аз съм папа Франческо“. Прилага на практика християнските учения: прегръща сакатите, кани бездомните на закуска, гони епископите, живеещи охолно, и сам живее доста спартански.Дали обаче наистина имапромяна в папската институция или просто ребрандиране на глобална корпорация, чиято репутация постоянно търпи щетипрез последните години? Неяснотата около фигурата на папа Франциск е нарочна, твърди в анализа си „Гардиън“. По този начин консервативните и либералните движения се опитват да го привлекат на своя страна и да ползват харизмата му.От една страна, Франциск е противник на абортите. Той заявява, че е „син на църквата“ и спазва съществуващата християнска доктрина. Според него разведените католици не могат да приемат причастие, а този въпрос е ключов за дебата между традиционните и прогресивните католици. От друга страна обаче, отказва да проповядва на латински, понеже счита, че традиционната молитва не е привлекателна за католиците извън Европа.Личността на папа Франциск обаче е много по-сложна. Заявява, че атеистите ще отидат в рая, стига да „следват съвестта си“. Не демонстрира неприязън към мюсюлманите. Бори се за „бедна църква за бедните“, докато обвинява богатите, че пренебрегват „бедните, слабите и ранимите“.Най-голяма популярност придоби отношението му към ЛГБТ хоратаСпоред него църквата трябва да се грижи и за тях, вместо да ги съди.По-голямата част от либералния му образ според консервативните католици е само фасада. Според тях новият папа всъщност доста уверено следва стъпките на предишните двама глави на католическата църква.
Около спорната фигура на Франциск се трупат и още дебати. От края на XIX век насам Ватиканът се обявява против капитализма и търси трети път между него и атеистичния комунизъм. Мнозина американски протестанти обявиха Франциск за марксист, когато се обяви против капитализма. Разликата между него и предшествениците му е в разчитането на темата – докато преди експлоатацията на капитализма се третираше като теологическа абстракция, сега той обвинява капитализма за страданията на бедните. Още повечепапата се опитва да постави църквата в услуга на беднитевъзстановявайки на предишните им позиции осъдените от католическия свят лидери на движението „теология на освобождението“, които поставят над всичко борбата с бедността.Едно от по-интересните действия на папата беше разпространяването на въпросник, свързан с отношенията на хората към начина, по който католическата църква разрешава проблемите на сексуалната етика. Предварителните резултати сочат огромни разлики между официалната доктрина и вярванията и поведението на повечето католици.
В интервю за „Кориере дела сера“ Франциск се обявява в защита на енцикликата (папско послание до католиците – бел. ред.) на Павел V, която потвърждава религиозната забрана за употреба на контрацептиви. Според новия папа църквата трябва да прилага това си учение „милостиво“, но да не отстъпва от него. В известен смисъл тази му позиция е сходна с отношението му към гей браковете. Той неведнъж е повтарял официалната позиция на църквата, че бракът е „между мъж и жена“, но често добавя, че трябва „да се помисли“ за начини църквата да защитава правата на онези, които се намират в „различни видове съжителство“.От една страна, Франциск нееднократно е заявявал, че жените трябва да получат по-важна роля в църковния живот. От друга страна обаче, заявява, че „вратата е затворена“ за ръкополагане на жени с обяснението, че „жените в църквата трябва да бъдат по-ценени, а не превръщани в свещеници“. Така не става яснодали наистина налице е воля за дълбинна промяна в църквата или просто опити за изграждане на по-добър имидж на папската институцияПритеснителна е позицията му по отношение на изнасилванията от страна на свещеници. В отговор на доклад, в който ООН обвинява църквата в укриване на свещеници изнасилвачи, Франциск заявява, че по-голямата част от сексуалното насилие се случва в семейството. „Католическата църква е единствената институция, която действа прозрачно и отговорно, никой друг не е направил повече от нас. И въпреки това църквата понася най-много щети.“ Като епископ в Аржентина политиката му беше да се справя с този тип проблеми, без да намесва светските органи и, изглежда, е пренесъл този си подход и в Рим. Очевидно обаче останалият свят не е доволен от това и най-вероятно натискът за мерки против педофилията в църквата ще нараства.
Едно обаче е сигурно. Докато в миналото католическата църква се е възприемала като господар на света, днес папа Франциск иска да я превърне в негов смирен слуга. За годината на папството му той успя да премахне кардиналите, които ръководеха Банката на Ватикана, и наложи външен одит и структурна реформа на църковните финанси. Назначеният от него за нов ръководител на банката Джордж Пел е безмилостен в преследването на финансовите измами във Ватикана, което му спечели прозвището Пел Пот.В ход едецентрализация на папската властФранциск създаде Съвет на кардиналите съветници със значителни правомощия, а в него влязоха едни от най-изявените опоненти на политиката на Ватикана. Създаването му цели налагане на принцип на колегиалност и плурализъм при вземането на решенията, особено що се отнася до официалната доктрина. Мнозина виждат в тези реформи началото на напълно нов тип управление на католическата църква.Със сигурност атмосферата на страх и конформизъм в църквата се разпръсква. През последния месец папа Франциск събра кардиналите, за да обсъдят проблемите на причастяването на повторно женените. Самият папа каза, че е много доволен от дебатите. „Братската и открита конфронтация подпомага развитието на теологичната мисъл“, заяви той. „Не ме е страх от това, даже обратното, стремя се към дебат.“Гледани отвън, тези промени може да изглеждат много дребни и маловажни. От гледна точка на католическата църква обаче революцията е започнала.В рамките на една година папа Франциск е свършил доста, има да върши обаче още много работа.
