Дъга! Ах, кой не я помни, кой не е слушал за нея! Това беше списанието, което показа що е то български комикс,
което носталгично се промъква в съзнанието на всеки, който е имал досег навремето с него – еталон за това на какво сме способни, че качествени и съпоставими със западните издания комикси могат да се правят и тук, в България.
Дълги години, много повече всъщност отколкото е бил периодът му на издаване, списанието съществува като икона и класически образец на българския комикс. Дъга се митологизира, изданието вече е истинска антикварна рядкост, и обикновено се разглежда извън времето – комиксите на настоящето, колкото и качествени да са, не могат да се мерят с героичното минало…
Това започна да става малко като анализ за изпит по литература, но е истина че това което беше Дъга, не може да се сравнява с нещата, които се правят сега. Всеки продукт трябва да се разглежда в собствения си контекст, а оригиналната Дъга… Може да се разглежда вече тук!
