Всички случаи на заболели задължително биват оповестявани под определен шифър (без споменаване на имена), а пациентите, които не желаят да бъдат подложени на лечение, биват оповестявани поименно.
Причинител: Treponema pallidum, нежна спираловидна спирохета, която не може да бъде отглеждана за диагностични цели.
Инкубационен период: 8 – 21 дни
Клинична картина при сифилис
Заболяване, което засяга множество системи. Налице са изменения по кожата и костите, прояви от страна на вътрешните органи, рядко триадата на Хътчинсън (Hutchinson) (Хътчинсонови зъби с форма на бъчва, паренхиматозен кератит и глухота поради засягане на вътрешното ухо)
Първичен стадий (LI):
Инертни до големи колкото монета папули, зачервени, влажни, силно заразни, обикновено разположени по половите органи (рядко извън тях). „Твърд шанкър“ (първична инфекция, в рамките на уголемените ингвинални лимфни възли, изчезва спонтанно около 5 седмици след инфектирането. Микроскопски на тъмно поле в нативен секрет евентуално могат да бъдат доказани подвижни трепонеми.
Вторичен стадий (L II):
Започва 2 – 3 месеца след инфектирането с много разнообразна симптоматика, предимно по кожата, обикновено с инфекциозен екзантем: Розеоли (макулозни), папуло-крустозни сифилиди, кондиломи на широка основа, косопад и други; Устна лигавица – plaques muqueuses, „angina specifica“; освен това – ирит, хепатит, евентуално генерализирана лимфаденомегалия и др. L II може да продължи 5 години при силно променяща се симптоматична картина или дори при липсата на всякаква симптоматика, в около 30% от случаите настъпва спонтанно оздравяване.
Третичен стадий (L III):
Настъпва 5 до 50 години след заразяването ; L III се характеризира с „наподобяваща гума“ гной, склонност към некротизиращ разпад на засегнатата тъкан с последващо образуване на тъканен дефект. Всички тъкани могат да бъдат засегнати, често заболяването може да бъде сгрешено с тумор, ТБК и др. Кожа: Туберозни сифилиди; Език: гумозен глосит; Гуми се образуват в костите, мускулите, сърцето (ендокард), белите дробове, стомаха, червата, ректума, черния дроб, мозъка и др., характерен е сифилитичният мезаортит – аортна аневризма, аортна недостатъчност. Гръбначен мозък: табес дорзалис – демиелинизиране на задните стволове с пробождащи болки в корема и краката, атаксия, загуба на чувствителност и болкова рецепция (разязвявания по ходилото в резултат на натиск), феномен на Агрил-Робертсън (Agryll-Robertson) (стесняване на зениците и липса на зеничен рефлекс при светлина; запазена реакция на конвергенция). Главен мозък: менинго-васкуларен невросифилис с мозъчни инфаркти и др.; прогресивна парализа с психични и интелектуални изменения до настъпване на деменция.
Диагноза
Анамнеза, клинично протичане и серологична диагностика (микроскопското доказване на причинителя в серума no време на първичния афект не е сигурно, посяването му не е възможно)
Серологична диагностика, съществуват три теста:
ТРНА (трепонема-палидум-хемаглутинационен тест)
FTA (абсорбционен тест на флуоресцентни антитела), насочени срещу трепонемата.
Двата теста са специфични и чувствителни при доказването на антитела в серума, насочени срещу трепонемата. Те се позитивират (реактивно) 2 – 3 седмици след заразяването и продължават да персистират години наред след излекуването, евентуално и доживотно.
3. VDRL- Veneral Disease Research Laboratory (лабораторно изследване на венерическите болести). Този тест представлява кардиолипин-микрофлокулационен тест, последващ реакцията на Васерман, който доказва появяващите се в хода на трепонемната инфекция в серума лилоидни антитела. Последните обаче не са строго специфични за сифилиса. VDRL се позитивира 4 – 6 седмици след инфектирането (реактивно) и по правило отново се негативира няколко месеца след приключване на успешното лечение. Много рядко се наблюдава персистиране в нисък титър.
Следователно основната схема на модерната диагностика на сифилиса обхваща:
ТРНА – реакция за търсене (скрининг)
FTA – реакция за отхвърляне. Двете са характерни за трепонемата
VDRL – критерий за активност на процеса, неспецифична реакция, да се съблюдава промяната на титъра
Другите реакции не носят по-голяма диагностична информация. Грешно е неспецифичният тест VDRL да бъде включван като първа и единствена реакция (на търсене) при съмнение за сифилис (както преди – реакцията на Васерман), тъй като специфичният ТРНА реагира много по-рано и е по-чувствителен!
Вроден сифилис: Поради наличието на плацентарна бариера за IgM новороденото се счита за болно и се нуждае от лечение, когато IgM при TPHA и IgM при FTA се позитивират!
Лечение на сифилис
Пеницилин G: 1 милион/ден парентерално за 2 – 3 седмици; общата доза трябва да достига най-малко 14 милиона – алтернативни депопеницилинови препарати в същата доза. При новородените се налага прилагане на пo-високи дози. Пероралното лечение и профилактиката с пеницилинови деривати са противопоказани (недостатъчно надежден внос, ларвирано протичане). При по-възрастни пациенти и/или сифилис с по-голяма давност при започване на лечението съществува оласност от реакция на Herzheimer: температура, миалгии, главоболие, хипотония, предизвикана от разпадните продукти на трепонемата. Пациентите трябва да бьдат осведомени за възможност от поява на тези симптоми. Лечение на синдрома: ацетизал, постелен режим
При наличие на пеницилинова алергия като средство на втори избор се използват тетрациклините или еритромицинът. Успехът на лечението се проследява по клиничното протичане и серологичните данни.
Задължително известие: пациентите, които са съгласни да бъдат лекувани се оповестяват без посочване на техните имена, а тези, които се противопоставят на лечението – с оповестяване на имената им; освен това на известие подлежат и вродените случаи.
Профилактика: разпознаване и лечение на заразените, избягването на промискуитета, използване на презервативи.
