Размисли преди лягане

Размисли преди лягане

Остава малко до полунощ... Днес си мислех същото докато пътувах в метрото: „Остава малко до моята спирка“. Остава малко до края на филма, а колко голяма нужда имам от свобода.

Отвсякъде съм обграден със стени: в нас, в университета, в отношенията с някои хора, в метрото, където два разгърнати вестника ме задушаваха с криминалните си заглавия.

– Вие нямате ли нужда от нея? – Това щях да попитам стоящия зад вестника човек, но черното, удебелено заглавие „Ром изнасили 4-годишно момиче“ изтри напълно желанието ми за какъвто и да било диалог, дори отблъсна погледа ми в тресящия се под на влака.

„Внимание! Вратите се затварят...“ – стресна ме гласът от малкия високоговорител. Вратите на влака се затвориха с трясък. Аз останах вътре, но човекът с вестника вече го нямаше. Така и не разбрах дали се чувства свободен, дали е щастлив. Знам обаче че ще занесе онова черно заглавие в дома си, ще го остави в някой прашен ъгъл (между две стени) и ще си мисли, че го е...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност