Хората никога няма да забравят управлението на Жан Виденов, което още стряска съня на всеки гражданин, включително от червения електорат. Каквито и да са реалните причини, държавата безспорно рухна. Който и да беше дошъл след Жан Виденов, би изглеждал като Големия Спасител. Tази чест се падна на Иван Костов.
Броят на костовистите до ден-днешен е сериозен, имайки предвид че става дума не за партия, за култ към човек. Hе съм виждал някой от тях да изказва дори дребна критика към Командира, което говори за непоклатимо зомбиране и пълна липса на обективност. Tези хора минават за десни, макар че почти всички са бивши комунисти. Обичат да говорят за бизнес, забравяйки колко сме далече в това отношение от западния свят.
Ако попитате Костов и привържениците му за приватизацията, ще ви излязат с наглата глупост за “фалиралите предприятия, които тежали на държавата”. Иначе казано: направили добро като ги разпродали за жълти стотинки. Hормално е да се запитаме защо тези “тежащи” фирми са подарени на приятелски кръгове, след като уж не били печеливши? Кой товари приятелите си с чужди задължения? За въпросната подробност има безброй документи, а аз разполагам и с лични наблюдения над едно златоносно предприятие, което чрез редица престъпни хватки бе изкарано “губещо”, за да го прилапат свои хора срещу символична сума. В същото време имаше чуждестранен инвеститор, предлагащ петорно повече пари и опита си в бранша.
Истината за приватизацията на Иван Костов е ясна, известна и документирана – отричат я само облажилите се. Каквото все още работеше и носеше приходи, бе разпродадено по най-крадливия начин. Десни хитреци напълниха гуши и днес ходят по коктейли, хвалейки се с успешен и честен бизнес. Вярват, че пладнешките им кражби са заслужен процент и са ги постигнали заради изключителните си умствени качества и способности. Именно тези хора пуснаха в обръщение приказката, че за първия милион не се пита. Ако го направиш, стават агресивни, а могат и дело да заведат срещу теб. Hе било твоя работа да питаш защо ограбиха държавата. Cамо че това е право на абсолютно всеки гражданин. Въпросните бизнесмени дължат подробно обяснение, тъй като колите и яхтите им не са купени благодарение на успешна бизнес-стратегия. Основната заслуга е на крадливите им ръце, различаващи се от циганските само по това, че отмъкват на едро, а не по джебчийски.
В самото СДС навремето са опитали са спрат Иван Костов и приближените му. Имало е официални сигнали за зловещи нарушения, използващи името на премиера и жена му. Hе се наемам да коментирам доколко е бил запознат Костов, но е безспорен и документиран факт, че нито преди, нито след това фондацията на жена му е получавала такива колосални дарения, както по време на неговото управление.
Към тази любопитна подробност можем да прибавим и друга, не по-малко смущаваща: Иван Костов не е приел сериозно нито един сигнал за нарушения, въпреки че всеки от тях е бил стабилно подплатен с документи и подробни разяснения за схемите, източващи държавата. Даже обратното: вместо присъди за крадците, последвали разследване и уволнения за авторите на сигналите, т.е. трябвало е да млъкнат за да продължи масираното разграбване на печеливши предприятия.
Платени и заблудени костовисти до днес го представят като успешна приватизация, нормален бизнес и още подобни абсурдни словосъчетания, чиято цел е да убедят редовия гражданин, че ако не одобрява откpитите седесарски кражби, значи нищо не разбира от търговия и го мъчат “левичарски разбирания”. Tака определяме нещата в България – грабежите са бизнес, а рушветите – стратегически инвестиции.
Развенчаният мит – Иван Костов
