За хранителната зависимост от първо лице: Smells like teen spirit

За хранителната зависимост от първо лице: Smells like teen spirit

Когато бях на 7, гледах за първи път филма The Doors. Все още си спомням безумно ясно изцъклените си очи, наблюдаващи как Вал Килмър, влизайки ненормално добре в ролята на Джим Морисън, се мята върху капака на една кола и крещи със забавено темпо и дълбок, пронизителен глас: "Аз съм кралят гущер!”

- Мамо, защо го прави? - Защото е взел наркотици. - Какви наркотици? - LSD.

Тъкмо в този момент у мен се роди нова, по детски наивна мечта. Да се надрусам с LSD, когато порасна (сладко, нали?).

Още 7 години по-късно вече бях "ошлайфан” музикален фен и полупрофесионален бунтар в категория "пънк” с всичките му там тунинги - тишърт на Pearl Jam, скъсани и избелени дънки, кубинки с развързани червени връзки, пробитото от дузина фасове старо кожено яке на баща ми. Бях във вечен конфликт навсякъде и с всички, разбира се, начело вкъщи с родителите си.

Не ме разбирайте погрешно. именно там и пред тях "го играех” доброто дете - хубава гимназия, добри оценки, нито...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност