Всичко, което сте искали да знаете за подранката

7
Добави коментар

Начинът на овлажняване на захранката е също толкова важен, колкото и самата рецепта. Действително, в зависимост от количеството вода, добавяна към сухата смес, механическите свойства на захранката варират значително. Вие можете да използвате във вашата захранка най-лепкавите смеси в света, но ако не ги овлажните недостатъчно, на дъното те могат да се разпаднат бързо!

Различни начини за овлажняване на подхранката В зависимост от количеството добавяна вода свойствата на захранката могат да бъдат различни. Има четири основни типа смесване на захранката. Сухо смесване В този случай вие умишлено добавяте съвсем малко вода, за да получите топки, които си запазват формата при замятане, но се разпадат още на повърхността или в по-горните слоеве . При контакт с водата леко овлажнените частички набухват, провокирайки «взривяване» на топката. Този тип овлажняване се използва основно за риболов на близко и средно разстояние. За риболов на разстояние повече от 8 метра има голям риск топката да се разпадне във въздуха по време на полета. Освен това към такива топки, заради ниската им лепливост, не може да се добавя много жива захранка. Затова той подхожда най-вече за улов на дребна риба (малки бабушки, уклейки) на повърхността или в средния воден слой. От друга страна такава захранка се приготвя лесно, защото частичките на сместа не се слепват и сместа е готова за използване без предварително пресяване. Винаги овлажнявайте вашата смес минимум 30 минути преди използване, иначе вятърът или течението могат да отнесат изплувалите частички захранка от вашето място на риболов, а с тях и рибата. Затова на река по-скоро се въздържайте от използването на леко овлажнена смес. За бърз риболов най-много подхожда преовлажнената до състояние на супа захранка, формираща във водата по-устойчив облак.   Нормално (умерено) овлажняване Това е основният метод за приготвяне на класическа захранка. Получава се достатъчно плътна смес, топките от която ще започнат да работят, едва след като се окажат на дъното. В този случай времето за разпадане на топките зависи само от свойствата на отделните й съставки или количеството използвана земя. В зависимост от компонентите на храната количеството вода е различно. Някои съставки са силни абсорбенти (сухари, особено пресните, копра, белгийски кокос), за други – напротив, трябва много малко вода (обикновено това са мазните продукти и счуканите семена, такива като фъстъци или конопено семе). Преовлажняване Този начин рядко се използва във Франция. Разбира се, прекомерно овлажнената захранка няма кой знае колко представителен вид, а и такива топки трудно се хвърлят на далечно разстояние понеже силно залепват за пръстите на ръцете. Но само такава захранка е ефективна за риболов във водоем с меко тинесто или наклонено дъно. Действително, топката от намокрената по този начин храна се взривява при контакт с водата, но за разлика от сухо замесената смес, частиците на такава прекомерно овлажнена захранка бавно се спускат и акуратно лягат на дъното (по-бързо,ако се добави и земя). Освен това, такава смес може да се използва както на река, така и на езеро. Преовлажнената захранка е ефективна не само за основното захранване, но и често е по-добре да се подхранва с нея, особено при лов на бабушки и скимери в топлата вода на езерото. Освен това с нейна помощ може да започне отново да кълве и то в случай, че вече нищо не помага.. «Супа» Терминът не е особено подходящ, тъй като захранката има различна консистенция от тази на супата. Тя повече наподобява на гъста каша, от която е невъзможно да се слепват топки, но която все пак може да с заметне на разстояние до 3-4м. Както и при преовлажнената захранка, «супата» не може да се пресее и също така образува гъст облак във водата с частички, които дълго време плават на повърхността. Този тип захранка подхожда за бърз риболов на повърхността, тъй като образува във водата по-стабилен облак, отколкото сухо намокрената захранка.

Какво е по-добре да се използва: Минерална, чешмяна или местна вода? Отговорът е еднозначен: винаги използвайте вода от местния водоем там, където това е възможно. Не се притеснявайте да използвате вода от реки със съмнително качество. Та нали рибата живее в тази вода и е привикнала към особеностите й. Разбира се, ако вие добавяте към вашата захранка компоненти, приготвени на огън, то ще ви се наложи да замесвате вашата смес вкъщи, но водата има много малко значение, затова напълно можете да използвате чешмяна вода.

Къде да се добавя сухата боя: във водата, в сухата или във вече овлажнената подхранка? Възможни са всичките тези варианти. Всичко зависи от това какво искате да получите. Ако вашата цел е силно боядисана захранка, образуваща устойчив облак във водата, то е по-добре да сложите оцветителя във водата за овлажняване. Ако, напротив, вие искате само да оцветите захранката така, че да не прави силен облак на дъното, по-добре е да добавите оцветителя към сухата смес. В първия случай е по-добре боята да се сложи в празна бутилка, а след това да се залее с вода, затваряте бутилката и след това хубаво я разтръсквате. Получава се доста еднородна течност за замесване на захранката. Необходимото количество боя очевидно, зависи от желаната от вас интензивност на облака. Така, като смесвате различни бои (например, смесвайки кафяво и бяло, вие получавате високо ценена от бабушката и скимерите, които обитават мътни вода, бежова захранка).

Колко пъти трябва да се овлажнява захранката? Овлажняването на храната винаги трябва да става на няколко етапа. Изключение прави само преовлажнението до състояние на «супа», когато сместа може да се залее наведнъж с достатъчно количество вода. Класическите смеси захранка обикновено съдържат известно количество натрошени сухари или бисквити, които поглъщат много вода. И ако не им дадете достатъчно време, за да попият, вашите топки ще плуват на повърхността на водата. За овлажняване на класическата смес направете така: отначало добавете две трети от необходимата за получване на дадена консистенция вода, след коете размесете добре съдържанието. Изглежда, че сместа е преовлажнена. Не обръщайте внимание на бучките, с тях ще се заемем по-късно. За кратко оставете храната и се заемете с измерване на дълбочината или с приготвяне на монтажите. След 15-20 минути сместа вече добре е попила и е готова за доовлажняване. Това е най-отговорният момент, тъй като консистенцията на захранката зависи основно от него. Дидие постепенно добавя вода с шепи, като всеки път добре размесва сместа. В случай на нужда той дава на сместа 1-2 минути, за да попие добре преди да добави още вода . Целият етап му отнема 5-10 минути. След това Дидие пресява захранката. По този начин между момента, в който Дидие изсипа сухата смес в съда и момента на пресяването са минали 25-30 минути.

ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ: «Размесвайте захранката с енергични движения, достигайки с ръка до самото дъно на съда, за да не останат сухи участъци по ъглите. Ако по време на размесването разтворите широко пръстите на ръката, ще получите ефекта на електрическа бъркалка и ще можете по-добре да разредите вашата смес. Колкото и захранка да приготвите, винаги си оставяйте резерв от 100-200г суха смес, за да можете в случай на преовлажняване да поправите грешката. В сместа винаги може да се добави вода, но не можете никога да я изгребете обратно»

При преовлажняване трябва ли да пресяваме подхранката? Що се касае до «супата» такъв проблем не възниква, така също без пресяване можете да минете и при сухо овлажената смес, при условие, че тя се състои основно от разтрошаващи се компоненти. Тогава е достатъчно само добре да се претрие между ръцете. Докато за преовлажнената и нормално овлажнената захранки пресяването е просто необходимо. Преди всичко по време на пресяването се отстраняват бучките – знак за това, че някои частички захранка са овлажнени до по-голяма степен, което може да повлияе на механиката на действие на захранката. Размерите на отворите на ситото естествено трябва да се подберат в зависимост от гранулометричния състав на захранващата смес и нейната лепкавост. Колкото е по-лепкава сместа, толкова по-големи трябва да са отворите на ситото. В случай на приготвяне на преовлажнена захранка е по-добре да се действа на три етапа. Отначало следвайте гореописаната схема за приготвяне на класическа захранка. Към преовлажняването трябва да се пристъпи само след пресяване: добавяйте по малко вода, като размесвате енергично сместа, за да избегнете образуването на нови бучки. Ако първо преовлажните дадената смес, а после я пресеете, не само ще разредите захранката, но и ще получите множество бучки с размерите на отворите на ситото.

ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ: «При използване на хубаво сито, пресяването на 10л захранка ще отнеме не повече от 10 минути. Така че не си струва да го пренебрегвате: пресяването е единственият начин да получите хомогенна захранка, която ще работи равномерно»

Каква вода е по-добре да се използва: студена или гореща? Толкова, колкото е несъществено влиянието на качеството на водата на механичните и хранителните свойства на захранката, толкова важна е нейната температура. Например, грисът има силно изразена разрохваща способност и много ниска хранителна стойност, но ако бъде сварен, става много лепкав и хранителен. Като правило, ако някой продукт бъде сварен, се наблюдава същата картина, при пържене ефектът е обратен – хранителната ценност и лепкавостта се намаляват. Да се смесва с топла вода, разбира се не е същото като да се вари, но действително, сместа в този случай издава по-силен аромат, а нейните компоненти се размесват по-лесно. Само че не всичко е толкова просто: гореща вода има само вкъщи, тоест захранката трябва да се приготви от по-рано . И интезивното отделяне на аромат от захранката въобще не е плюс: вие ще изпълните с аромати кухнята си, но до момента,в който се окажете на брега, този аромат може значително да се разсее!

ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ: «Аз никога не замесвам захранката си нито с топла, нито със студена вода. Това има смисъл да се направи само когато е необходимо по-рано да се намокри млечната царевица или царевично кюспе. Това са много твърди продукти, които лесно бухват. Само че захранката, която е замесена вкъщи с топла вода няколко часа преди риболова е малко активна.. Даже когато имам намерение да ловя голяма риба, аз използвам захранка, която достатъчно активно ще работи на дъното. Затова аз винаги замесвам захранката на място, в последния момент, с вода от реката или водоема, в който ще ловя»

Необходимо ли е някои от компонентите да се смесват отделно? Всички компоненти на основата на смляно кюспе (царевица, фъстъци, а също и PV1 на кристали) са много твърди и им е необходимо доста повече време за да попият водата, отколкото смеските или счуканите зърна. Затова е необходимо да ги смесвате по-отрано в някакъв съд – или в студена вода вечерта преди риболова, или топла вода и даже газирана, ако е необходимо са се съкрати процедурата. Във всички случаи заливайте кюспето с повече вода, защото то поглъща много вода. След това можете да използвате тази супа за овлажняване на останалите компоненти.

ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ: «В края на краищата, аз използвам много малко компоненти, които се нуждаят от предварително овлажняване. Понякога мокря царевични кочани на млада царевица с гореща или газирана вода, но само за речен риболов, защото те увеличавал лепливостта на захранката. А за лов на езеро или на канал предпочитам смлени царевични кочани, а полученото брашно след това смесвам с останалите сухи компоненти на сместа»

Кога се добавя пръстта – преди или след овлажняването? Това е много важен въпрос, земята е особен компонент, а освен това и трудно се поддава на овлажняване. Ако добавите земя в суха смес, при овлажняване ще изхвърлите доста отпадъци. Колкото и да пресявате такава смес, никога няма да постигнете добър резултат. Затова Дидие съветва винаги да добавяте земята във вече намокрена смес, точно преди пресяване. Проблемът е в това, че земята има свойството да изсушава земята, затова колкото повече земя добавяте, толкова повече ще трябва да преовлажните захранката. В противен случай ще се сблъскате със същия проблем, както и при добавяне на земя в суха смес. Дидие добавят земя в сухата захранка само в случай, че иска захранката да бъде много лепкава и ще вдига много шум при замятане (което е много ефективно в някои реки или по-дълбоки водоеми за лов на голяма платика и шаран), даже за използване в малки топчици, богати на стръв. В действителност Дидие добавя голямо количество вода в земята и получава нещо като супа, към което след това добавя сухата смес. В този случай земята добре попива в сместа. Получава се много лепкава захранка, която обаче може и да се пресее.

ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ: «Като използвате в захранката земя, съблюдавайте едно правило: не се опитвайте да замесвате земята отделно или заедно със сухата смес! Даже с „пръскалка” резултатът е трудно предсказуем. Ако вашата земя е прекалено суха, преовлажнете захранката, или обратно, ако е прекалено влажна – добавете по-малко вода в захранката» Какви съдове е по-добре да се използват? Меки или твърди? За Дидие това е въпрос на предпочитания. Лично той винаги ползва твърди съдове, в които да размесва както трябва захранката, без да остава по ъглите. Но той признава, че са прекалено обемисти и неудобни за носене. Ако си нямате количка, а мястото за риболов е далече, или ще използвате 1-2 кг захранка, то меките съдове са къде по-практични.

Какво представляват електрическите бъркалки? До скоро беше трудно да се намери подобен аксесоар. Рибарите бяха принудени да си купуват безкабелна дрелка и сами да си майсторят метална бъркалка, което не е чак толкова просто. Сега вече стана по-просто: Доста фирми предлагат подобни бъркалки. Но приспособената по този начин дрелка не е достатъчно мощна и е подходяща само за леки смеси захранка, т.е. с неголямо съдържание на пясък и земя. Моделът, използван от Михаел Шльогл (Michael Schlogl) е доста по-мощен – с помощта на тази дрелка може лесно и ефективно да се смеси всичко.. С електрическа дрелка може много лесно да се разбърка захранка, без да има нужда да се пресява. Сместа става еднородна и добре аерирана. Тя позволява пръстта да се овлажни и размеси, без да се превърне в кал. Безспорно, това е отлична вещ, чийто единствен недостатък е цената. Ако вече имате такава дрелка – прекрасно! Ако не – това е доста скъпо удоволствие (няколкостотин евро) за човек със среден доход.