Работа и доходи от къщи: Домашен разсадник за отглеждане на разсад в къщи и / или на двора – какви доходи да очаквате?

1
Добави коментар

Казано с други думи – как да си създадем собствена система за ефективно
продаване на и без това скъпите семена за зеленчуци, плодове, цветя,
билки, подправки — 5, 10 и даже 100 пъти по скъпо? Това става чрез
подготовката и създаването на условия за отглеждане на разсад в домашен
разсадник — в къщи или на двора. Една чудесна възможност за надомен
бизнес с добра ефективност и възвръщаемост, поради най-ефективното
използване на наличните ограничени площи и специфичните условия на дома и
чрез превръщането на част от двора в парник или мини оранжерия.

Какво е разсад?
Разсадът
представлява млади растения, отглеждани за последващо посаждане на
постоянно място. Този метод позволява да се получи по-ранна и
по-плодоносна реколта, благодарение изпреварването в развитието на
растенията с 20 до 60 дни. Така може да се реализира икономия на семена и
да се отгледат растения, които не биха израсли при посяване на открито.
По този метод могат да се отглеждат домати, чушки, патладжан,
краставички, тиквички, тикви, лук, маруля, пъпеши, билки, подправки,
цветя и др.

Видове разсади.
Има няколко вида разсад, според срока на отглеждане:

-) ранен – кочанно и цветно зеле, ранни домати, чушки, патладжан, маруля, лук;
-) средноранен – по-късни сортове зеле, домати, краставички, тиквички;
-) късен – късни сортове зеле, тикви, пъпеши;

Ранният
разсад може да се отглежда в домашни условия или в парници, където се
отопляват и почвата и въздуха; Средно ранният разсад се отглежда в
условия, където се отоплява въздуха; Късният разсад може да се отглежда в
парници без специално отопление.

Дейности в разсадник (надомен или на двора).

Отглеждане на разсад.
Разсадът
може да се отглежда саксийно (в домашни условия) или безсаксийно,
направо в почвата на двора или в парник в специално подготвени лехи. За
саксии могат да се използват различни керамични, дървени и пластмасови
съдове, сандъчета, кутии, кофички (от кисело мляко, сокове) бутилки от
минерална вода .

Подготовка на почвата.
Почвата,
в която се отглежда разсада трябва да бъде рохка, въздухо- и
влагопроницаема, да не е заразена с болести, да не съдържа вредители и
плевели и да е богата на хранителни вещества. Обеззаразяването на
почвата можете да проведете като я поставите в метален съд и я нагреете
силно на огън за няколко часа.

Като компоненти за
съставяне на почвени смески могат да се използват градинска пръст,
загнили листа, торф, дървени стърготини, нарязана на дребно слама,
едрозърнест пясък, изпръхнал крави и конски тор, пепел от дърва. Всички
тези съставки се смесват в различни пропорции с добавка на минерални
торове и микроелементи. Ето някои примерни съотношения за такива почви:

-) градинска пръст – 50%, торф – 50%;
-) градинска пръст – 20%, торф – 75%, крави тор-5%;
-) градинска пръст – 50%, конски тор- 45%, крави тор – 5%.

Подхранване с минерални торове.
Количеството на минералните торове зависи от вида на разсада и е посочено в гр / 10 л (1 кофа) в долната таблица

Минералните
торове (без суперфосфата) се внасят в почвата в разтворен вид, като се
разпределят равномерно и добре се разбъркват с пръстта. При липса на
определени видове минерални торове, може да се използват комплексни
такива, съдържащи азот, фосфор и калий, в количество 50 – 60 гр / 1 кофа
пръст. С толкова пръст могат да се подготвят от 10 до 50 саксии, в
зависимост от техния размер. В краен случай, ако не разполагате или не
можете да си позволите никакви торове, използвайте пепел от дърва или
естествен оборски тор.

Пикировка.
Пикировката
позволява да се избегне разреждането на растенията, като по този начин
се намалява разхода на семена и по-ефективно се използва площта на
засяване и разсадния инвентар. Техниката на пикировката се състои в
следното: с колче за пикировка, с молив или с пръст в почвата на
саксията се прави дупка, в която се спуска корена на пикираното
растение.

Трябва да се внимава коренът да не се огъне.
По дългите корени се прищипват на 1/3 от дължината им. След това, с
колчето или с пръсти, дупката се запълва, като почвата се притиска
плътно към коренчето, като внимавате да не счупите или повредите
стеблото. Качеството на пикировката се проверява с леко подърпване на
растението. При лоша пикировка растенията лесно се издърпват. При
правилна – растението се държи здраво, даже може да бъде откъснато.

С
пикировка на младите растения се отглежда разсад за обикновено и цветно
зеле и ранни домати. Без пикировка (а понякога и с пикировка) може да
се отглежда несаксиен разсад за среднокъсни и късни сортове зеле, чушки,
патладжан и домати. Посяването на семената за разсад на тези култури
става в края на март – началото на април.

Срокове за засаждане.
Посяването
на разсада за ранно зеле, ранни домати, чушки и патладжан за парниково
отглеждане се препоръчва да става в края на февруари – началото на март.
Непосредствено в саксии се сеят семената на краставичките, тиквичките,
тиквите, пъпешите и дините (всички те зле понасят пресаждането).
Семената на тези култури за парниково отглеждане се посяват в началото
или средата на април, а за открито отглеждане – към края на април.

Означения към таблицата:
С – саксийно отглеждане; П – с пикировка; Гр. – градинско засяване

Качество на разсада и режими за отглеждане.

Качеството на отглеждания разсад зависи от такива фактори на средата като топлина, влага, светлина и хранене на растенията.

Топлинен режим.
Топлинния
режим се определя от изискванията на конкретното растение към
топлината. При отглеждане на студоустойчиви сортове (зеле) е достатъчно
да се поддържа дневна температура при слънчево време 14-18оС, при мрачно
време – 12-16оС, а нощна – 6-10оС. За култури с умерени изисквания към
топлината (лук за глави, маруля, праз, целина) оптималната температура в
слънчев ден е 16-18оС, в облачен – 14-16оС, а през нощта 12-14оС.

Към
топлолюбивите култури се отнасят доматите, чушките, патладжана,
краставиците, тиквичките, пъпешите, дините. Температурите при тях са
съответно: 20-24оС; 16-18оС и 10-12оС. Приведените данни за топлинния
режим са приблизителни и не са постоянни. В процеса на израстване и
развитие на разсада изискванията се менят.

При
посяването на разсад, за да се постигне бързо и едновременно поникване,
температурата се поддържа до 20-25оС за студоустойчивите и
средно устойчивите култури, и до 25-30оС за топлолюбивите култури (чушки,
патладжан, тикви, вини, пъпеши); След поникването, температурата се
понижава, за 1-вата група – до 6-10оС, за 2-рата група – до 8-10оС и за
последната група – до 15-17оС, като се поддържа така 4-7 денонощия.

Добре
е също да се понижи температурата 10-15 денонощия преди пресаждането,
за да се закалят растенията. За 1-ва група – до 6-8оС, за 2-ра група –
до 12-14оС, за 3-та група – до 15-18оС. Няколко дни преди разсаждането,
температурата се понижава до тази, която е навън, като парника се
открива напълно за през деня, а когато няма опасност от замръзване и за
през ноща.

Воден режим.
В
периода от масовото поникване (или пикировката) до закаляването преди
пресаждането на разсада е необходима умерена влажност на почвата и
въздуха. Прекалено обилното поливане води до изнежване, а недостатъчното
– до завяхване на растенията и снижаване на ранната, а понякога и на
цялата реколта. Няколко дни преди разсаждането, почвата трябва да се
подсуши. Това спомага за увеличаване сухоустойчивостта на растенията.

Оптималната
относително влажност на въздуха за зелето, доматите, чушките,
патладжана е 60-70%; за цветното зеле, лука, марулите, краставиците –
70-80%. Влажността може да се понижава чрез проветряване (вентилация) и
да се увеличава чрез дъждуване или разпръскване на вода във въздуха чрез
пулверизатори (за целта могат да послужат празни опаковки от различни
почистващи препарати, които изобилстват по магазините). Влажността на
почвата се регулира чрез поливане.

Светлинен режим.
В
периода на израстване на разсада на открито и в парници интензивността
на слънчевата светлина позволява да се осигури високото му качество. Но
ако растенията се отглеждат много нагъсто, ако покривните плоскости или
прозорците в къщи или на балконите са замърсени, растенията чувстват
недостиг на светлина, особено при по-горещо време. Затова е необходимо
да се спазва гъстотата на засяване, стъклата да се почистват, а
температурата да се понижава чрез проветряване.

Продължителността
на светлия период от деня също влияе върху качеството на разсада. Като
се съкращава светлата част от деня до 10-12 ч. в продължение на 10-15
денонощия може да се ускори развитието и да се получи по-голяма реколта
от някои видове домати, тикви, татул, тютюн и др. Намаляването на
светлия период се прави като се затъмняват растенията чрез покриване в
сутрешните и вечерните часове през втория период на израстване на
разсада, когато се формират генеративните му органи (зачатъците на
цветовете).

Хранителен режим.
Изискванията
на растенията към условията за подхранване в разсадния период са много
по-големи отколкото в последствие. Затова освен първоначалното
наторяване на пръстта за разсад при необходимост, се извършват 1-2
подхранвания отначало с азотни, е след това с фосфорно-калиеви торове в
концентрация за 10 л вода от 5-10 гр. амониева селитра, 15-30 гр калиев
хлорид, 40-80 гр суперфосфат. С този разсад се полива площ от 2-3 кв. м.

Вредители и болести.
За
да се избегнат или намалят пораженията от вредители и болести е
необходимо да се предприемат мерки за предварително обеззаразяване на
почвата, съоръженията и използвания инвентар. При поява на болести и
вредители по разсада се използват същите методи и средства както и при
възрастните растения.

Закален разсад.
Правилно
отглеждания и закален разсад трябва да има добре развита коренова
система, добро облистване, интензивно зелено оцветяване, изравнен по
височина и тегло. Разсада за кочанестото зеле трябва да има 6-7 листа,
височина 21-25 см, дебелина на стеблото в основата 5-6 мм.

При цветното зеле: 5-6 листа, 4-5 мм стебло;
При ранните сортове домати: 8-9 листа, 6-7 мм стебло, 2 цветови разцветки;
При чушките: 8-9 листа, 3-4 мм стебло;
При патладжана: 6-7 листа, 4-5 мм стебло;
При краставиците: 2-4 листа, височина 6-10 см.

Подбор за засаждане.
За
засаждане се подбират най-добрите растения. Тези, които са слаби,
изтеглени, поразени от болести се бракуват. При подбора, много е важно
да се съхрани и предпази от изсъхване кореновата система на разсада. За
възстановяване на загубените при засаждането корени са необходими около
10-12 дни. Затова, ден преди засаждането, растенията се поливат обилно,
което се повтаря и 2 часа преди изваждането.

Засаждането
на студоустойчивия разсад се прави при температура на почвата на 10 см
дълбочина от минимум 8оС , а на топлолюбивите – поне 15-16оС. При
облачно време може да се засажда през целия ден, а при топло слънчево
време – в сутрешните и късните следобедни часове, като максимално се
съкращава времето от изваждането до засаждането. При необходимост
засадените растения се засенчват с хартия или по друг начин.

Отглеждането
на разсад в домашни или дворни условия, чрез добро познаване на
процесите, както теоретично, така и в практически план, и доброто
съоръжаване с необходимия инструментариум, парникови и оранжерийни
съоръжения, плюс добрия пазарен нюх и маркетинг, са добри предпоставки
за доходно надомно начинание в областта на био земеделието, с ефективно
използване на даденостите и наличностите, с които разполагаме или можем
да създадем в къщи.