Приказка за Горната и Долната махала

17
Добави коментар
kadebg
kadebg

Източник: pixels.com

Имало едно време едно село, в подножието на един баир.

Селото имало само една махала, точно под баира. От баира падало много боклук в махалата – пръст, клонки, шума. И хората си казвали – за какво да си метем дворовете, като бездруго толкова боклук пада от горе. И затова все било мръсно и разхвърляно.

Един ден някой рекъл – „Ей, че да бяхме  си построили къщите горе на баира!”

„Абе ти луд ли си?! Как ще качиш толкоз материал горе?!? Найш колко работа е туй?!!”

Обаче младежът не се отказал. Събрали се трима ортаци, построили една, втора, трета къща! Скоро се задомили  и се завъдили деца. Къщите били все чисти и спретнати, дворовете изметени, а дърветата подрязани; децата – умни и възпитани като родителите си.

Като видяли, че е хубаво така, и други се преместили в горната махала. Вярно, много труд положили, ама като искали  да живеят по-хубаво – запрятали ръкави, само и само да има за децата им.

Така станали две махали – горната и долната.

Долната си останала  мръсна и пълна с боклуци. Никой не искал да чисти. Ако някой се хванел да измете на улицата, комшиите му се присмивали, че е будала, и продължавали да си хвърлят боклука от къщата на улицата. И така дорде на човека му писне да мете и почне да се заглежда към горната махала…

В горната махала всичко било по-иначе. Улиците по-чисти, къщите по-здрави, но най-вече –  хората сякаш ставали различни. Били любезни един към друг, помагали си, възпитавали децата си да са учени и работливи. Като паднел сняг, всички отивали да ринат. Когато имал нужда един, всички отивали да помагат. И винаги като правели нещо, си мислели да не навредят на някой друг.

Така живеели в горната махала в мир и разбирателство.

В долната обаче всеки завиждал на всеки и гледал само себе си, затуй никой на никого не помагал. Хората обичали да се карат за щяло и нещяло, та да се мерят кой е по-важен – нищо, че инак всички били на едно дередже. Всички къщи били  еднакво мръсни и порутени, всички улици също. И акъла им бил на едно дередже: всеки правел каквото си иска. На единия кучето му лаело, на другия черешата му цапала, третия си хвърлял боклука в плевнята на четвъртия и така нататък… Всеки хем искал да прави каквото си иска, хем се сърдел ако другите правят така с него.

Един ден разбрали, че в горната махала още преди няколко лета били избрали Кмет, и имало ред.

И решили в долната махала и те да си има Кмет, та да им оправи най-сетне махалата, да е като горната.

Дошъл един кмет, не станало. Махнали го, избрали друг. И той обаче не свършил работа. И него махнали, избрали нов… но никой не оправил махалата. А горната махала си била все така хубава и уредена.

Накрая направили общоселски събор. Повикали Горния кмет, Долните кметове (всичките), събрали се и всички жители на двете махали.

Излязъл бай Ганьо кръчмаря като представител на долната махала и казал:

„Е добре де, да е*а мааму да е*а, ай кажете що при нас не става кат’ при вас! И защо нашите хора, като идат при вас, и веднага стават по-културни, по-чисти, не си хвърлят боклука на улицата!”

Спогледали се хората от горната махала. „Ами, защото при нас така не може. Ние искаме да има ред, и си имаме закони.”

„Е, то и ние имаме закони, ама на – никой не ги спазва!”

Спогледали се хората от горната махала. „Безсилен е закона пред волята на хората. Ако хората не искат да има ред, никой закон….”

„Значи проблема е в Кмета!” прекъснал ги нетърпеливо кръчмаря. „Колко Кметове сменихме, никой не мож’ ни опрай!”

Поклатили глави хората от горната махала. „Не. Вашият проблем сте вие самите.”

„Ееее, как тъй бе? Нали като идем в горната махала и ставаме също като вас! Ама някак си при вас хем Кметовете ви са свестни, хем правилата ви – правила, и всичко ви е толкова хубаво и уредено! Защо при нас не става?”

Въздъхнали се хората от горната махала. „При вас не става, защото вие не сте като нас.”

Ние учим децата си да казват ‘Добър ден’, за да са добре възпитани и да учат в хубаво училище. Ние не си хвърляме боклука където ни падне, за да са ни чисти улиците. Ние работим много, за да можем после да спечелим добри пари. А вие сте наобратно.”

„Как наобратно?!”

„Ами вие чакате децата ви да влязат в хубаво училище, па тогава да ги научите да казват ‘Добър ден’… Вие чакате да ви станат чисти улиците, та да спрете да си хвърляте боклука където ви падне… Вие чакате някой да ви плати добри пари, че да почнете да работите много…”

Настанала тишина. Хората от долната махала били безмълвни.

Хората от горната махала решили, че са останали неразбрани, та рекли да пояснят:

„Абе, трябва да поработите върху себе си – да станете по-културни, по-чисти, по-работливи, и тогава да чакате някакво подобрение. А не да чакате някакво подобрение, че да станете по-културни и…”

„БЕ Я СИ Е*ЕТЕ МАЙКАТА БЕ, МНОГОЗНАЙКОВЦИ!” – креснали от долната махала, скокнали, та разтурили събора.

И всичко си продължило по старому.

Само двама-трима от долната махала запретнали тихомълком ръкави да секат дърва и да влачат камъни…