Преди две години ми се случи да се докажа – пред себе си – като човек, който никога не допуска да прави едни и същи неща. Е, може и да правя, но когато нямам друг избор. Когато имам, правя всичко по силите си, за да направя колкото може по-различна прическа.
До тук със самохвалството, тъй като отдавна пенсионирах циганката, чиято работа бе да ме хвали. Ситуацията беше такава, че бях в София, заедно с три мои приятелки и само една преса за коса. И тъй като и трите са с естествено прави коси, разбира се, искаха да са различни. Но нали отиваме на едно място, че и аз съм с тях, че и като капак – всички знаят, че съм фризьор. А за мен най-голямото излагане щеше да е да се появя с три момичета, които съм направил по един и същ начин! По-голямо от това дори да изглеждат зле. Е, за да не издавам от сега описанията на различните техники по-надолу, ще кажа само, че успях да ги направя максимално различни. 🙂
Техника 1
Масово за направата на къдрава прическа с права преса, особено от колегите, се използва техниката с навиване „навън“. Това е когато пресата е в хоризонтално положение и кичура се навива сякаш навън от основата си. Естествено, той пада надолу и се оформя на букла. Само тази техника може да създаде три различни прически сама от себе си ако кичурите са колосани – напръскани предварително с лак за коса, или разрошени.
Техника 2
Абсолютно обратното или иначе казано навиване „навътре“. Този метод по-скоро имитира машата или ролката, макар не винаги да прави същия обем, който другите две. В къдриците не се забелязва съществена разлика, но често използвам този метод при по-къси коси – по този начин няма щръкнали навън краища, тъй като края на кичура завършва навътре към главата. Признавам си, отне ми време да го схвана точно, затова го пиша и втори – като малко по-усъвършенствана версия на техника 1 – като за по-напреднали. Успешно може да се съчетае с първия метод, особено ако навиете навътре кичурите в горната част на косата – често пъти те са по-къси и ако прилагате техника 1 на цялата коса има риск да щръкнат. Ефекта е много по-прилежен.
Техника 3
„На страни“. Това за мен си е чист аматьорски подход, тъй като съм виждал немалко момичета да се къдрят сами. Сега колко се справят и колко го прилагат както аз, е отделен въпрос. Много по-лесно е, тъй като кичурите се хващат вертикално, както и самата преса и се извиват назад. Погледнато в анфас откъм лицето, косата трябва да изглежда сякаш вееща се назад от вятъра. Мисля, че всяка жена се сеща за кой ефект говоря. Уловката тук, обаче е, че когато я прилага друг човек – в случая аз – се старая максимално и отзад да бъде така и последните кичури, т.е. тези в средата на косата да се събират сякаш огледално и да се гледат едни други. При прокарване на пръстите може да избегнете ефекта „мила кукло барби“. Но не прекалявайте.
Техника 4
Наричам я порцеланова кукла. Този метод е комбо-техника между предните три. Или иначе казано – хващам кичура и вече съм решил как ще го завъртя – навън, навътре или на страни. Завивам го, но преди да пусна края на косата, увивам кичура около пресата. Обикновено тя е загряла добре и без да задържам много, много, отпускам къдрицата сякаш я вадя от маша. Риска тук е от пречупени краища, които да стоят като „квадратни“, така че се опитайте да го направите по-пригладено. Ефекта е като на руска порцеланова кукла – тежки масури. Обикновено ги колосвам, защото често клиентките, които търсят този ефект, искат да изглеждат максимално кукленски. Забелязал съм също така, че издържат повече(дори да не са колосани)
Техника 5
Невидимите ролки са вече за по-напреднали или за хора, които имат опит като цяло с ролки и навиване с маша или преса за изправяне. На теория е много елементарно, но не съм убеден колко биха се справили на практика. Лично на мен ми отнема повече време. Навивате кичура както от техника 2, но подреждате къдриците така, сякаш редите ролки. След като пуснете кичура, докато все още е горещ, формяте кръг с пръсти и с фиба прикрепяте към главата.Готиното при този метод е, че може да увеличите диаметъра на буклата или да го намалите малко, тъй като пресите за изправяне са обикновено около 25 мм широки и големината на буклите си е една и съща. Отпускайки или стягайги кръгчето, от топлината на косъма, самата букла лесно се деформира, докато вие вече работите по следващия кичур. Когато приключите трябва да изглеждате така, сякаш имате ролки. Както казваше един мой приятел
– Тва ли е великата прическа?
– Не – отвърнах му аз – Тя е на „ролки“ и сега чакам да истине косата.
– Ааа.. не видях ролките.
Ами… няма как да ги видиш, скъпи, понеже ги няма. Изчакайте няколко секунди да истине косата на сто процента и започнете да махате фибите. Може да пръснете лак преди това, но е желателно кичура да е истинал. Не че прическата няма да стане, напротив, ще стане, но мерките за сигурност винаги са добре, а и всеки иска прическата му да издържи по-дълго, нали? Не пръскайте МОКРИЯТ лак върху горещата коса! Просто го запомнете. Същото, важи и за изправянето, между другото.
Обикновено след като махна фибите(щъркелчетата са най-подходящи за този метод, тъй като се слагат и свалят лесно) косата стои като кок, особено ако съм пръснал лак. Развейте я, разрошете с ръце в корените, наведете се надолу или друго, за да ги отпуснете и да паднат. Ако сте го направили добре, ще се радвате на обем, къдрици и различна прическа.
Техника 6
Купете си машина за къдрици. XD
Не забравяйте, може да комбинирате ВСЯКА техника помежду си за получаване на перфектната прическа, спрямо подстригването ви, типа коса или просто начина по който ви харесва. Може да няма драстична промяна измежду това дали ще използвате техника 1 или техника 2, но повярвайте ми – някои кичури е по-добре навън, други навътре, трети на страни. Използвайте ги, за да изглеждате винаги перфектно.
Ако не разбирате нещо от обясненията ми или точно обратното – харесва ви, пробвали сте и сте доволни – драснете едно коментарче, ще се радвам да чуя отзиви, а също и да се опитам по-добре да обясня кое как точно става, ако не съм бил достатъчно изчерпателен. :)))
