Дигиталната епоха.
Епоха на смартфони.
И социални мрежи.
И мигновени съобщения.
Златна епоха на човешката изобретателност.
Но не губим ли представа за това кое е важно и кое не?
Не губим ли своята човечност?
Дали цялата тази технология ни кара да се чувстваме по-свързани с хората?
Или изкуствено свързани с мнозина?
Кара ли ни да се чувстваме по ангажирани?
Или по-изолирани?
Какво означава фактът, че не можем да проведем разговор с някого, без да проверим имейла си или да пратим някакво съобщение?
Какво означава, когато децата по-скоро биха стояли вкъщи, за да си играят на своя таблет, вместо да излязат навън и да потичат по тревата?
Кога за последно сте се чувствали така, сякаш живеете в конкретния момент?
Кога за последно сте оставали насаме единствено с мислите си?
Това са някои от важните въпроси, които този кратък поетичен филм повдига. И това са въпроси, които всеки от нас трябва да си зададе.
След като изгледате този клип, връщане назад няма.
Вдигнете глава.
Вдигнете глава още сега…
