Кирил Сакскобургготски е вторият син на Симеон Сакскобурготски и доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела. Завършва теоретична и квантова физика в Принстънския университет. Специализира финанси, живее и работи в Лондон като банков експерт в централите на финансова къща “Лемън Брадърс” в Ню Йорк и Лондон (1991-2001). Икономист в лондонската фирма “Джи Ел Джи Партнърс”, шеф на отдел за разпределение на инвестициите (от януари 2001 г.). Създава “Bulgarian City Club” (българския клуб в Лондонското сити). Съветник на българския президент Петър Стоянов по макроикономика (1997-2001). – Г-н Сакскобургготски, какви са проектите, над които работите в момента?
– Работя като изпълнителен директор на един от най-големите хедж фондове – „Man Group“, като отговарям за различни инвестиционни фондове. Работата ми е фокусирана върху пазара на Иберийския полуостров, основно в Испания и Португалия. Преди година бях назначен за ръководител и на Латиноамериканския пазар, където целим да се разраснем в следващите години. Прекарвам повечето време в разговори с инвеститори на тези пазари. Това е интересна среда, но за съжаление, е далеч от България. От друга страна е ценно да бъде видяна ситуацията в такава голяма икономическа обстановка и какво се случва там, а някои от предизвикателствата са подобни на тези в България.
– Следите ли развитието през последните месеци на макроикономическата картина в страната?
– Следя икономическото развитие на България от инвеститорска гледна точка, тъй като освен ключова в региона, страната е и част от Европейския съюз (ЕС), а това има значение и за европейските перспективи. Те са особено значителни в последните години, особено заради страни като Португалия и Испания – държави, които минаха през много икономически и финансови турболенции под формата на криза, която обаче отминава с времето.
Не очаквам финансов колапс за страната, тъй като България, макар и изправена пред редица предизвикателства и трудности, е сред страните в Европейския съюз с най-ниско съотношение на целия държавен и държавно гарантиран дълг към брутен вътрешен продукт (БВП). България всъщност е в много изгодна позиция от тази гледна точка, защото е в долния спектър на задлъжнялост, а това дава допълнителен буфер при извънредни ситуации. Сравнена със страни като Испания, където държавния дълг представлява над 100% от БВП, България няма основания за притеснения по отношение на заплаха от дефолт.
– Енергийният сектор в последните години е един от най-дискутираните, защото отчита най-сериозен дефицит. Смятате ли, че подходът на твърде голяма регулация трябва да се промени и как може да се постигне баланс в този сектор?
– В този сектор може да се гледа от няколко ъгъла. Първо, като човек с познания в ядрената енергетика, смятам, че секторът в България е затруднен по отношение на капацитета на производство на енергия спрямо нивата на консумация в бъдеще. Това се дължи на редица фактори, включително вътрешни особености. Важно е обаче да се отбележи, че това е сектор с дългосрочна перспектива, който изисква знания от техническа гледна точка, но и политическа воля и отдаденост, за да може да бъде планирано в период, по-голям от мандата на едно правителство.
България днес е в ситуация, в която е наложително да бъде изложено точно и ясно какви са проблемите в сектора и как могат да бъдат решени, като се избегне политическата намеса в сферата и просто да бъде направено това, което ще изведе сектора от кризата. Трябва да бъдат ограничени и външни влияния върху фактори като разходи, околна среда, видове енергия и методология на установяване на приоритетите. Секторът е в затруднено положение, но има категорична нужда от правилни действия.
– Какво мислите за Банковия съюз в Европа? На фона на сътресенията в банковия сектор по-активно се заговори за подобна стъпка, която може да е факт още през 2014 година.
– Това е задължителна стъпка за Европа. В контекста на монетарен съюз подобна идея показа потенциала си за справяне с редица банкови проблеми. Въпреки многото и разнопосочни мнения, смятам, че това е стъпка напред, защото заложените капиталовите изисквания и регулаторна рамка ще избегнат ситуации, в които банки могат да се окажат не достатъчно добре капитализирани.
Колкото по-интегрирана е България към ЕС, толкова по-добре. Смятам, че това важи и за банковия съюз. Това създава повече икономическа активност и премахва редица бариери, така че ситуацията може да се опише като „win-win“.
– Считате ли, че България трябва да ускори присъединяването си към Еврозоната и да приеме еврото?
– Успехът на Европейския съюз е очевиден, въпреки кризата от 2008 година. Важно е съюзът да остане силен и да продължи да функционира, защото той предоставя редица предимства на всяка страна членка. Това се отнася и до валутата. България трябва да мисли в тази посока, защото страната вече плаща цената да бъде част от един съюз. Освен това еврото доказа стабилността си през последните години. Смятам, че ползите от него са категорични – стабилна и единствена валута, отпадане на различни разходи за парични преводи, възможности за развитие в туризма и търговията.
– Очаквате ли промяна след предстоящите предсрочни парламентарни избори на 5 октомври и каква трябва да е тя, за да живеят българите по-добре и да се чувстват като европейци?
– Не следя достатъчно отблизо политическата ситуация в страната, но със сигурност е важно да има стабилно мнозинство, което да извърши нужните реформи в страната и да се движи напред по отношение на дългосрочните цели, така че България да бъде по-конкурентноспособна. Важно е да бъдат привлечени и чужди инвестиции, които увеличават потенциала на страната.
– Имате ли желание да се включите под някаква форма пряко в политиката на България?
– Нямам планове, а и не искам да се включвам в политическата картина. От гледна точка на бизнес перспективи – поддържам връзка с много международни инвеститори и компании, които развиват проекти в България и следя с интерес икономическите процеси както в България, така и в целия ЕС.
Смятам, че има положителни сигнали за подобрение на средата, не така бързо, както се случва във Великобритания, но някои от мерките на централните банки определено позволиха постепенното подобряване на бизнеса в съответните страни. С него виждаме и повече интерес от страна на инвеститори за дългосрочни проекти. Затова смятам, че сега е моментът България да покаже на света, че е добър и стабилен партньор и че е добро място за инвестиции.
– Какви са настроенията в българския Сити клуб в Лондон, Великобритания?
– Има голям брой българи, които имат нагласата да се върнат в България, тъй като виждат перспективи за развитие. Всъщност страната има много кадри, с които да се гордее – студенти, приемани в най-елитните университети със стипендии, топ мениджъри в ключови компании и хора, които успяват всеки ден в своята професия. Моето впечатление е, че има повишаване на нагласите за връщане обратно в страната с цел развитие. България е отлично място за живот. В сегашната ситуация възможностите за развитие са донякъде ограничени, но с постепенното подобряване на икономическата обстановка, те се повишават. Защото дори и най-негативните оценки показват, че най-лошото от финансова и икономическа гледна точка вече е зад гърба ни.
– Тъй като познавате страната и региона, какво е привлекателното за инвеститори в България и Източна Европа?
– България е сред страните с фокусиран квалифициран труд, а това е важно предимство. Оттук е ключово да се намери правилният капитал, който да развие този потенциал. Това изисква добра регулаторна рамка и административни улеснения. Друг плюс е географската позиция на България, близо до един от двигателите в региона – Турция. Като съседска страна тя предоставя възможности за много подобрения на експорта, както и на редица сектори като земеделие и транспорт.
– Може ли Турция да бъде основен фактор в Европейския съюз и каква трябва да е позицията на България спрямо страната при такава развръзка?
– Турция е огромен пазар, който расте. Връзката на страната с Европа донякъде е по-деликатна заради различни странични фактори. Моето мнение обаче е, че колкото по-скоро Турция стане част от ЕС, толкова по-добре за всички. Ако това се случи, то би имало и големи ползи за България по отношение на възможностите за подобряване на бизнес обстановката.
сп. „Икономика“
