Ползата от банковата криза…

16
Добави коментар
littlesj
littlesj

Нарушеното  доверие в банките, в българските власти и “гаранциите” които те представят, оказва силен натиск над депозитния балон раздул се в последните години

В края на май депозитите на фирмите и домакинствата бяха около 61.026 млрд. лв.  На 20 юни Централната банка постави Корпоративна Търговска Банка под специален надзор, на 22 юни,  дъщерната на КТБ банка Креди Агрикол България, а вълна от слухове накара вложителите да се наредят на опашки пред още няколко банкови институции. В резултат на банковата паника през юни спестяванията на  домакинства и фирми намаляха с общо 1.043 млрд. лв.

По законите в ЕС и в България парите на гражданите са гарантирани до 196 000 лв. (100 000 Евро). Въпреки, че това многократно се заявява от години насам, властите и БНБ правят неистови усилия да докажат обраното. От 20 юни насам, са минали вече повече от 40 дни, колкото за умрял човек, какъвто е Корпоративна Търговска Банка, но властите упорито не искат да платят, не само 100-те хиляди гарантиран депозит, но и дребните суми като блокирани заплати, пенсии и други. Това поставя на сериозно изпитание цялата система и всява масова несигурност. Всъщност въпроса “Има ли пари във Фонда за гарантиране на влоговете, или  той е окраден?”, стои на линия с неминуемата очевидност, че не се плаща!  Декларациите и обещанията са едно, а това да извадят пари и да започнат разплащанията, съвсем друго! Все пак 25 години слушаме обещания, нали? Каква част от тях са изпълнени? 

Ясно видимо е желанието да се забави колкото се може повече плащането към вложителите или да не се извърши

Действията на БНБ и българските власти приличат на действията на онзи наш бизнесмен, който казва на своите работници и фирмени доставчици “Имам да ти плащам, но ти не знаеш ли в какво трудно положение съм сега,  с какви важни и отговорни дела се занимавам, че ми досаждаш с глупавите си искания в момента? Мини другия месец, или по-другия, пък ще видим…”  

От обявеното от БНБ “КТБ ще плати на всички вложители”, се мина на “Ще плащаме на 21 септември”, после започват да се прокрадват идеи за плащане през Октомври, по Коледа, след Януари 2015 г., по случай 1400 години на Българската държава и така нататък…

Миналия петък  Еврокомисията е изпратила писмо до финансовия министър в оставка Петър Чобанов и подуправителя на БНБ Калин Христов, да се започне изплащане на гарантираните депозити.

Според ЕК  властите в България са надвишили правото си да отлагат решаването на въпроса. Не така обаче смятат тук след като  в петък скриха писмото от широката общественост и то видя свят чак в събота вечер, благодарение на това, че попадна в медия, но не с източник БНБ и  Министерски съвет. Смятали ли са лицата във властта, да продължават да лъжат вложителите, да ги мотат с парите още месеци и каква е била целта зад всичко това? Дали това е за да се скрие, че във фонда за гарантиране на влоговете пари няма, или само от злоба да не се плаща на дребните вложители, докато не се гарантират парите на политиците, няма значение – крайния резултат е спукване на доверието.  

А без доверие, парите имат навика да изчезват от местообитанието си. Кредитния балон надуван от януари 2008 г. се пукна. Реално, ако не са европейските институции да оказват натиск над българските власти, вложителите ще видат парите си, но през крив макарон!  В началото на тази седмица се заговори за 20 август, но това е засега само поредната декларация, която отново не се знае дали ще излезе вярна!  Тогава и в близка до властта медия, собственост на ТИМ, излезе статия обясняваща обстойно “грешката на Брюксел  да настоява” за плащане. “Определение като „видимо изпаднала в несъстоятелност” може да се приема като доста крайно относно КТБ!” казват в медията.

Съгласно българското законодателство наистина изплащането на гарантираните депозити трябва да започне след отнемането на лиценза, но нежеланието да се отнеме този лиценз е очевидно, защото броенето на активите и тяхната оценка, спокойно могат да се извършват и след обявяване на банката във фалит. А не е ли фалирала банка, която не плаща? Така смятат  от ЕК и в хилядолетната история на парите това е фалит, но явно за българските власти не е. Не така обаче смятат в Европа, вложителите в КТБ и почти всички други банки, които вместо да чакат медиите, властите и политиците да им спасят парите, вече действат. 

Какви са ползите? 

Тегленето на влоговете ще продължи с умерено или засилено темпо. Лавината в обратна посока е вече неуправляема. Обстановката в банковия сектор се нормализира, но доверието в нея и властите изчезна. Една голямата част от средствата изтеглени от едни банки вече са върнати или ще се върнат в банковата система, в други банки, но това е само за кратко. При изтичане на сроковете на депозитите,  част от вложителите ще предпочетат да изтеглят парите и да ги вложат на друго място, дори да ги изхарчат. По-добре  да си купиш хладилник,  телевизор,  да отидеш на екскурзия със спестяванията, да ги изядеш и изпиеш, отколкото да рискуваш да се простиш с тях!  

От изтеглените досега 1.043 млрд. лв., около 70 – 100 милиона ще се насочат към пазара на имоти, а следващите месеци и няколко години, общата сума само от избягали депозити към пазара ще стигне  4.5 – 6.1 милиарда лева. Брокерите говорят за 200 милиона насочили се към пазара на имоти в последния месец, но според мен тези числа са до известна степен надути и отразяват изцяло пазара, а не само парите избягали от депозити. И в двата случая обаче пазарът на имоти и строителство ще е печеливш от кризата, в по-малка или в по-голяма степен. Пазарът на земя, позамрял последните месеци, ще отбележи известен, макар слаб ренесанс. 

Следващия печеливш ще е пазарът на акции, който в последните години бележи покачване, като от средата на 2012 г. се е качил с 90%, а за последната 1 година пълна със сътресения,  с 20%.  Дори в сегашната кризисна 2014 г., акциите носят доходност от 10%, а до май, когато политици започнаха да говорят за колапс на държавата и финансовата стабилност, те бяха донесли  25% чиста печалба за притежателите си.  От досега изтеглените пари рано или късно около 50 милиона ще се излеят към Българска фондова борса, а като цяло в следващите месеци и няколко години само от депозити към пазара на акции ще се прехвърлят  над 3 милиарда лева!  Което е колосална сума предвид слабите все още обороти на фондовия пазар, за когото над 3 милиарда ще са като реактивен двигател.  

Въпреки, че от 2011-2012 г. не съм от феновете на златото както бях писал в “Златото няма да е убежище!”, една малка част от депозитите ще се насочи към покупка на злато. 

От тези 1.043 милиарда около 4 милиона ще се насочат към собствен бизнес, а в следващите месеци и няколко години сумите вложени в собствен бизнес ще нарастват до 2.44 милиарда лева. 

Част от сумите ще се обърне във валута и отново ще влезе в банки, но една не малка част ще отиде за автомобили, преобзавеждане, ремонти, ще се излее под формата на печалби във вносителите, супермаркети, заведения,  магазините за техника, туристически агенции, облекла, обувки и други. Като цяло, действията на политиците и чиновниците от БНБ вместо да  избодат очите на българската общественост и , ще изпишат нейните вежди, а банковата криза ще е импулс за икономиката и много сектори в страната, като дори бюджета ще спечели от нея, защото част от парите ще се влеят в него под формата на ДДС и други данъци.  Губещи ще са само някои банки и една малка част от притежателите на депозити, но жертвите са поносими и в минимален размер, в сравнение с ползите които би имала бизнеса в страната от банковата криза. Вероятно ще се забележи известно увеличение на външнотърговския ни деифицит, но той донякъде ще е стопиран от покачващия се долар. Тази година Коледа дойде по-рано, нищо повече!

Личен блог на автора: www.Borsi.dir.bg