Чужди

Чужди

Хората сме много странно племе,

често се държим нелогично.

Всеки ден твърдяхме, че се обичаме,

а сега всичко е тъй безразлично.

Колко усилия положихме само,

за да споделяме деня и нощта.

А после едно усилие голямо

и затворихме за нас всички пътища.

Как вършихме всичко с желание,

колко прекрасни моменти споделихме.

Но накрая думи, облечени в мълчание,

най-безсрамно ние си подарихме.

Толкова неща заедно измечтахме.

Ръка за ръка, не спирахме да вървим.

Но накрая единственото, което успяхме,

е излишно до болка да се нараним.

Случва се понякога да си припомням,

как откликвахме на всичките си нужди.

Като приказка беше всичко, си спомням.

А сега, сега вече сме чужди...


Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност