В последните седмици медийното внимание е насочено към вируса ебола и последното му огнище в Западна Африка. Наистина ли това е такава заплаха за човечеството?
Ебола е вирусно заболяване със симптоми, започващи с висока температура, чувство за слабост, мускулни болки и болки в гърлото. След това започват по-тежките – интензивно повръщане и диария, а в някои случаи и вътрешни и външни кръвоизливи. Заразата стига до хората чрез близък контакт с инфектирани животни, най-често шимпанзета и плодови прилепи (вторите – деликатес в някои от африканските държави). Между хората разпространението е чрез телесни течности – инфектирана кръв, лигавица, пот и слюнка, заразата е възможна и след смъртта. Инкубационният период на ебола е между 2 и 20 дни, а диагнозата – трудна, тъй като ранните симптоми са доста често срещани.
Появява се основно в отдалечени села в Централна и Западна Африка според Международната здравна организация (WHO). Проблемът е голямата вероятност за зараза – при невнимание и неспазване на всички хигиенни предпазни мерки лекуващият лекар може да се зарази, а оттам и всички други негови пациенти. Вирусът е открит за пръв път в Конго през 1976 г., но с приближаването на 1000 жертви 2014 е годината, през която навлиза остро в полезрението на учените. Жертвите от тази година приближават общия брой на регистрираните от 1967 до 2013 г.
Лек и ваксина няма, въпреки че се тестват няколко. Болните се поддържат чрез хидрацитая и охлаждане – компоти (глюкозни системи) и студени компреси са най-доброто, което медицината има срещу ебола. При документирана смъртност от 60% този щам на вируса заплашва гъсто населената западна цивилизация с нова черна чума, ако излезе от контрол.
Доколко това засяга България? За момента – почти никак, но ако случаите на заразени пациенти, пътуващи към САЩ или Европа зачестят, може би много, заради слабата система на здравеопазването и неподготвените за подобни епидемии специалисти.
