News Book: За днешните деца: да знаят какво зло е комунизмът и никога да не забравят

15
Добави коментар
bathroom
bathroom

                                                            

Бях виждал какви ли не комунистически лъжи, но това, което прочетох наскоро, минава всички граници. Един червен другар разправяше, че преди 1989г всеки можел да ходи с дълга коса; дънките се продавали свободно по магазините и не било проблем да купиш и употребяваш; тежкият рок звучал от всеки балкон … Върхът беше, когато въпросният словоблудец обърна историята: преди 1980г било по-свободно, а после затегнали за има-няма 8-9 години.

Истината

Най-страшен е кошмарът преди 1980г. Hе съм го видял, но достатъчно съм слушал от мои близки.

На първо място е бил забранен всякакъв бизнес. Другарите до последно се страхуваха от богатите хора, защото независимият човек не може да бъде контролиран. Именно поради тази причина всички заможни граждани са били избити още през 1944-1950г или изпратени по лагерите на смъртта. До един са ограбени “в полза на народа”, т.е. за касата на БКП.

За да държат по-изкъсо населението, комунистите измислят какви ли не щуротии. Забраняват всичко напомнящо за упадъчния Запад – от политическите предпочитания до личния външен вид. Дънки са се продавали само в Кореком, но влезеш ли там без да имаш стабилен партиен гръб, ще се наложи да описваш откъде имаш валута. Дори да вземеш дънки, после навсякъде ще те гледат като изкопаемо и в даден момент със сигурност ще имаш проблеми. Видях комунист да лъже, че хората пазарували от Кореком повече отколкото днес по моловете. Чиста измислица! В Кореком влизаха единици, тъй като беше под постоянно наблюдение – там търсеха “подозрителни типове” със слабост към лошия Запад.

Освен дънките имаше още цял куп неща, които официално не бяха забранени, но забележат ли ги при теб, веднага минаваш под наблюдение и това би могло да ти създаде редица спънки. Лошо беше да си с дълга коса и да слушаш хеви метъл. Групите – обявени за упадъчни, включително по-леки като Бийтълс. Имаше по някоя касетка или плоча, но като цяло творчеството на рок бандите липсваше. Ако искаш нещо, трябваше да го намериш от “приятели на приятели”. Ето защо почти всички слушаха представеното по магазините, а именно българска естрада и сръбско.

По лагерите на смъртта изпращаха дори за дреболии като политически виц или присмиване на Тодор Живков. Описани са стотици такива случаи – не вярвайте, когато го отричат! Ако някъде по родословното си дърво имаш роднини, живеещи на запад, моментално влизаш в черен списък, което означава: нито ти, нито децата ти ще можете да учите висше образование. От изброените опасности можеше да се спасиш само по един начин – ако намериш стабилна партийна връзка. Тогава партията “прощаваше”.

                                                            

Разбира се, всичко това не важеше за децата на комунистическите величия и техните кръгове. Именно те са онези, които ходеха с дълги коси и дънки, а днес викат “Не беше забранено”. Пропускат да споменат, че са били привилегировани.

Излишно е да казвам за цензурираните телевизия и радио. Hе излизаше нищо, което да напомня за лошия Запад. Новините винаги бяха извъртяни в удобна за БКП посока, а невъзможното за корекции изобщо не излизаше. Дори хитови заглавия като “Mеждузвездна война” можеше да видиш само по кината, защото телевизията бе запазена за руските предавания. На тях даваха дори отделен ден – петък. За “по-опасни” филми имаше “Студио Х” – късно в събота. Тогава гледахме нещо американско, но пак лековати работи – да не би случайно хората да харесат произвежданото отвъд океана.

Тези и още безброй глупости частично отпаднаха след 1980г. Именно тогава започват и моите лични наблюдения. Аз, като дете, нямах проблем, но години по-късно си обясних защо въпреки отпускането на хватката, хората продължаваха да се страхуват.

Никога не позволявайте да се върне комунизмът! Той носи само нещастия.

Връзки