23 Авг Качествен контрол: „Костенурките нинджа” Избрана

13
Добави коментар
stoyan.sh
stoyan.sh

Официално Джонатан Лийбсман („Гневът на титаните”) отговаря за проекта, редом с трима сценаристи, чиито творчески потенциал се изчерпва в неуморимо повтаряне на имена, изречения от по дума-две, нелепо продуктово позициониране, прекомерна употреба на попкултурни шеги (а ла Шрек – нали и той е зелен) и финал, взет на заем от „Невероятният Спайдър-мен”.

С други думи: познатите холивудски пороци.

Големият проблем на филма обаче е друг. Чисто сюжетно той се цели в много нетипична възрастова група. От една страна лентата е твърде мрачна и цапната в устата за истинските фенове на анимационната поредица, а от друга е доста обидна за всеки младеж, който е отпразнувал 13-тата си година. Така че от сега предупреждавам: Качественият контрол е преминат само за хлапета от 7 до 12 години. За техните очи и умове Майкъл Бей предлага страхотен 3D купон с много тупаници и ефекти. Останалите спокойно могат да пропуснат. Ето защо:

1. Прологът. Историята за появата на Костенурките нинджа е дотолкова позната, че лесно можехме да я приемем за даденост. Така щяхме да си спестим редица обидни за разума оправдания. Като например че Сплинтер е овладял бойните изкуства от книга, захвърлена в канализацията. Заклетите фенове на сериала ще бъдат разочаровани от новия генезис на мъдрия учител. Напомням, че според телевизионната версия Сплинтер е азиатски майстор на бойното изкуство, мутирал в плъх. В настоящия прочит той е жертва на генетичен експеримент, който застига и земноводните. Явно така се изгражда желязната логика: щом гризачът се е научил на карате от книга в канализацията, то Донатело е намерил издание на „Информатика за тъпаци” и се е превърнал в изумителен хакер (за него обаче по-късно). Не само, че така нареченият „произход на героите” е систематизиран и изопачен в началото, но по-късно ни го повтарят и чрез разкритията на репортерката Април О’Нийл (и за нея по-късно).

2. Пак заради популярността на историята – сценаристите нямат основание да подлагат костенурките на досадна игра на криеница в първите 20 мин. от лентата. Единствената изненада в случая е по-грубия и мачо дизайн на симпатичните анимационни герои. Това обаче е тема, в която не ми се навлиза, защото промяната е по-скоро с мърчандайз ориентация. Искате костенурки играчки, несесери, тениски? Ето новия модел. От старите си имате достатъчно.

3. Април О’Нийл. Ролята е поверена на Меган Фокс, за да подсили Трансформърс дежа вюто (а уж се бяха изпокарали с Майкъл Бей). Проблемът е, че в центъра на филма, който все пак се нарича „Костенурките нинджа”, не попадат мутиралите рептили, а любопитната (до малоумност) журналистка. Изместването на фокуса се дължи на новата митология в поредицата, заимствана отново от Спайдър-мен.

Комбинацията от сериозни актьорски затруднения у красавицата и лош сценарий не прави добра услуга на зрителя. Бъдете сигурни! А иначе чисто визуално можеше да скъсят и боядисат в червено косата на госпожица Фокс. Даже името й го предполага. Сега героинята й разчита единствено на познатото жълто яке.

4. Злодеят. Едва ли ще се изненадате, че в интерпретацията на Майкъл Бей – вечният противник на Леонардо, Рафаело, Микеланджело и Донатело – прилича на трансформърс. Оставям и този визуален порок настрана. Притесненията ми в случая са свързани с мотивацията и арсенала на Шрьодер. Той е лош, просто защото трябва да бъде такъв. Оръжията му обаче са толкова мегаломански, че при всяко замахване започвах да се чудя: „Защо сега биещият се рептил не се е превърнал в плънка за пица калцоне?”.

5. Тийнейджъри? Знам, че това съществено определение е изпаднало от българското име на филма, но все пак ни се натрапва сюжетно доста често. Да, ама костенурките нито приличат, нито говорят, нито се държат като тийнове. А явно трябваше!

6. Липса на разпознаваемост. Да, ясно ми е, че дизайнерите на продукцията са се престарали в опитите да дефинират четиримата бойци с ренесансови имена. В анимационната поредица те могат да бъдат различени само по цвета на маската и вида оръжия. Сценаристите пък са дарили нинджите с клиширана индивидуалност: Леонардо е водачът, Рафаел е грубиянът, Микеланджело е гангстерът, а Донатело е нърдът. Въпреки всички тези усилия (а може би точно заради тях) костенурките си остават чужди образи, чиито гняв или емоционални изблици така и не стигат до зрителското съзнание, камоли до зрителското сърце.

7. В тази връзка да откроя и Донатело? Вече уточних, че новите „Костенурки нинджа” са картонени фигури, които се срещат или бият с клишета. Чудя се обаче кой от тримата сценаристи е решил да превърне единият мутирал екшън герой в зубър? Очилата, залепени с тиксо, намигват към „момчето, което оцеля”, а технологичните джаджи са взети на заем от Инспектор Гаджет. Ако реша да поставя под съмнение изненадващия аксесоар на костенурката, ще трябва да приема, че научният задръстеняк може да създаде цайси с камери, лещи за приближаване и датчици, но не може да поправи рамките – без да намотае по тях цяло руло тиксо!?

8. Тоалетният хумор. Вярно, че това е най-лесният начин да накараш хлапетата да се хилят. Може ли обаче най-красивата летяща екшън сцена във филма, за която чакаме повече от 20 мин. и която до голяма степен оправдава допълнителните пари за 3D прожекция, да завърши с „пръц”? Може, но е жалко.

9. Контрастно 3D. Нямам забележки към релефа на стереоскопичната презентация, но недоволствам срещу факта, че първите 2/3 от филма са неприятно мрачни, а финалът е ослепяващо снежен. Този творчески похват си е рецепта за детско главоболие.

10. Упи Голдбърг. Обожавам тази жена, липсват ми нейните филми (дори и тези, в които пее), но появата й в „Костенурките нинджа” е най-ненужното, кратко и безсмислено камио за 2014 г. Целта е ясна. Образът й трябва да попадне в трейлърите, за да примами родителите, които иначе биха пуснали сами в киното невръстните си отрочета. Поне една шега да й бяха вкарали в устата, да му се невиди!

Мога да продължа негативния списък с бележки като „География”, „Метрология”, „Музика”, „Сюжет”… Но няма смисъл. В това изненадващо кино лято „Костенурките нинджа” са онова зърно от пуканките, което не е успяло да се пукне. Едва ли сте изненадани и едва ли ще съжалявате. Аз съжалявам само, че от Paramount Pictures вече дадоха зелена светлина на игрално продължение.

Премиера в България: 22.08.2014 (снимки: Форум Филм България / Paramount Pictures / Teenage Mutant Ninja Turtles)

Препоръчахте ли Филмче.нет във Facebook? Благодаря 🙂