Рилският манастир се намира в югозападната част на България (планина Рила), в горното течение на „Рилска река”. Разположен е на надморска височина от 1147 метра. Основан е от св. Иван Рилски през X век. Манастирът е ставропигиален и е един от най-популярните паметници в страната ни. Символ е на България и присъства в списъка на ЮНЕСКО.
Днес Рилският манастир не се намира на същото място, където е създаден първоначално. Построен до село Пастра и изглежда като четириетажна сграда, но всъщност етажите са 5.
.
Общата застроена площ на манастира е 5500 квадратни метра, а територията, която той обхваща, е 8800 квадратни метра. В него имаповече от 300 монашески килии. Крилата са строени по различно време. Те са във формата на петоъгълник и заобикалят вътрешния двор. Отвън манастирът прилича на крепост. Каменните му стени са високи 24 метра. Всеки, който влезе във вътрешността му, остава изненадан от красивите и меки форми, от резбованите чардаци, арките и покритите дървени стълби. В Рилския манастир може да се влезе през две порти – Самоковска и Дупнишка. Целият комплекс на манастира се състои от много различни съоръжения, намиращи се в околността. Между тях има параклиси, метоси, стопански постройки и т.н.
През XIX век са построени жилищните крила на манастира. В него има над 300 помещения, които са обзаведени, декорирани с дърворезба и изписани. 110 от тях са монашески килии. Във всяка килия има стая за спане, кухня, огнище и предверие. Има около 30 стаи за гости, които също са декорирани с дърворезба и стенописи.
Между другите постройки в манастира са: игуменарницата, трапезарията, болницата, библиотеката, клисарницата, съдохранилницата и т.н. Има много домакински и складови помещения. Съществува дори и арест.
Магерницата (кухнята на манастира) е може би най-внушителната постройка, над която се издига комин, висок 22 метра.
Рилският манастир е със статут на отделно селище.
История
На мястото, където днес се намира манастирът, е имало постница. Св. Иван Рилски го основава в периода от 927 до 941 година. Той избрал пустинножителството, за да се усъвършенства духовно и да протестира срещу потъпкването на нравствените норми на християнството. През 1335г. в двора е изградена отбранителна кула и една малка черква. Техен създател е протосеваст Хрельо (местен владетел). На върха на кулата се намира параклис (Св. Преображение), в който има много ценни фрески от XIV век. Кулата е най-добре запазената постройка в манастира.
На 21.09.1378г. българският цар Иван Шишман издава Рилската грамота, която дава 20 села, заедно със земите им, като феодални владения на манастира.
Рилският манастир е просветно и книжовно средище още от самото си създаване. В него Неофит Рилски основава килийно училище през Възраждането. Там намират подслон и много от българските революционери, като Гоце Делчев, Ильо войвода, Пейо Яворов, Васил Левски и др.
Манастирът претърпява пожар през 1778г, а през 1784г. отново е реставриран от Алекси Рилец. Той построява източното, северното и западното крило. През 1833г. отново има пожар, който унищожава голяма част от манастира. Тогава игумен Йосиф Строителя и Алекси Рилец го възстановяват отново. Изработен е нов църковен иконостас през 1840г. от Антон Станишев, Димитър Станишев и Петър Филипов.
Често Рилският манастир става жертва на опустошения и набези. По времето на Султан Хамид, когато България все още е под турско робство, през 1778г. манастирът е напълно изгорен. Нападнат е от 30 разбойника, които унищожили всички постройки. През 1818г. е реставриран отново, но на следващата година е нападнат и разграбен от турската армия, която наброява 800 души. През 1821г. е ограбен повторно от войската, след въстанията в южната ни съседка Гърция. През 1833г. отново има пожар, при който изгаря всичко. Около 10 разбойника заколват 5 души в манастира през 1846г.
Рилският манастир е използван активно и за провеждане на различни заседания. В него е бил конгреса на ВМОРО, на който се обсъжда Илинденското въстание, оценява се дейността на организацията и се дискутра бъдещето на ВМОРО. Председател на Рилският конгрес е Даме Груев, а в него са участвали много революционери, между които Яне Сандански, Христо Чернопеев, Гьорче Петров, Пере Тошев, Георги Попхристов, Борис Сарафов, Петър Кушев, Климент Шапкарев, Мише Развигоров, Добри Даскалов, Лазар Томов, Павел Христов и др. Този конгрес става причина за разпадането на организацията, а окончателния и край идва след смъртта на Груев (1906г.).
Рилският манастир става Национален музей през 1961г. Монасите се връщат през 1968г, а през 1976г. той е обявен за национален исторически резерват. През 1983г. е включен в списъка на ЮНЕСКО. В него има много стари ръкописи и книги, датиращи още от XIV век. В музея към манастира могат да се видят различни старинни предмети, между които жезли, оръжия, икони, монети и т.н.
Местоположението на манастира е променяно два пъти. Няколко пъти той е бил разрушаван напълно и изграждан отново. Хрельо Драговол (български владетел) го обновява през XIV век. Другите сгради са от XIX век, след като са построени отново, заради голям пожар.
Постройките в Рилския манастир
Хрельовата кула е останала запазена от времето на Хрельо Драговол. В нея има параклис, наречен „Преображение Господне“, където са запазени много ценни стенописи, създадени през XIV век.
Църквата „Рождество Богородично“ е централният храм на манастира. На нейното място е била църквата на Хрельо Драговил, но тя е съборена по взаимно съгласие на братството. Върху основите и е построена нова църква, която е запазена и до днес. Строежът е започнат през 1835г. и завършен през 1837г. от първомайстор Павел Иванович. Църквата е от атонски тип и е с 5 купола, разположени кръстовидно. Има два параклиса от север и юг, които са посветени на светците Николай Мирликийски и Иван Рилски. Стенописите са направени от най-видните зографи, живели през XIX век. Такива са: Захари Зограф, Димитър Христов Зограф и др. Иконостасът е направен от Петър Гарка и Атанас Теладур.
1 2 3
