Що е „Трето око”, степени на „отваряне”, и пр. –
БОРИС САХАРОВ:
„Третото“ око
А сега в какво се състои техниката на гледане без очите? При този феномен може да се касае, както вече се спомена, не до дразнене на зрителния нерв или по-добре казано, не само на него, понеже дадената концентрация (ЙОГА СУТРИТЕ I, 35) на мисълта върху небцето едва ли може да достигне зрителния нерв или неговия съобщителен възел (ХИАЗМА ОПТИКУМ). Следователно, трябва да има един друг пункт или друг център, чиято възбуда има решително значение, когато се предизвиква възприемането на видения. Моят Учител не ме поощри да продължавам по-нататък с мисловната концентрация върху небцето, която бях упражнявал дълго време преди неговите указания, но ми препоръча една съвсем друга техника.
Неговата проста формула на санскритски език звучеше твърде тайнствено:
„О М мегха ме самхатах сунийатена,
Кхам аджнатам раджйа – сиддхайе“…
„О M! Облаците са подкарани от мене
чрез правилна въздържаност (от моя страна),
Небето забелязва с цел постигане на господство.“
Какво означават тези мистериозни думи? Какви „облаци“ и какво „небе“ се имат предвид при това? Че това не е никакво физическото небе и не са никакви физически облаци, следва от това, че тези облаци „трябва да бъдат подкарани от моя страна чрез правилна въздържаност“, следователно, някак си стоят във връзка с моята същност (характер, нрав). А думата „небе“? Санскритската дума КХА означава преди всичко отвор в човешкото тяло, каквито има според индийското схващане девет! – Две очи, две ноздри, уста, две уши и т. н. Ясно е, че това значение не подхожда. По-нататък КХА означава „пространство, въздушно пространство, ефир“; чисто и просто е превеждано като Небе. Но и тази аналогия не е на мястото си. Наистина е цитирано едно интересно наставление от Свами ШИВАНАНДА САРАСВАТИ, взето от древните индийски йоги, което заслужава нашето внимание. То гласи:
„Йога-упражняващият се, който е в състояние да види своето собствено отражение в небето, може да знае, дали неговите начинания ще бъдат увенчани с успех или не. Йогите, които са схванали напълно ползата от концентрацията, обясняват:
— При ясна слънчева светлина съзерцавай с непоколебим поглед твоето собствено отражение на небето; щом като го видиш за един момент на небето, ти веднага виждаш Бога в небето.
Онзи, който гледа всеки ден своята сянка на небето, постига дълголетие. Той никога няма да загине при някакъв нещастен случай. Когато силуетът стане напълно видим, упражняващият се йога постига победа и успех. Той побеждава ПРАНАТА и може навсякъде да ходи. Техниката е достатъчно лека. За късо време човек достига плодовете от практикуването. Някои хора постигат това нещо в една до две седмици.
Когато слънцето изгрява, застанете така, че вашето тяло да хвърля сянка на пода и вие можете направо да я виждате. А сега насочете вашия поглед твърдо и непоколебимо в шията на сянката за известно време, а след това я наблюдавайте на небето. Ако при това вие видите на небето една плътна сива сянка, това е един добър знак. Сянката ви ще даде отговор на вашите въпроси. В случай, че не видите сянката, продължавайте тази практика толкова дълго време, докато вие не успеете да я видите. Това можете да упражнявате и при лунна светлина.“
(„Practical Lessons in Yoda“, стр. 219—220)
Даже ако тази практика е „доста лека“ и може да открие толкова съблазнителни перспективи, според мене това начинание изглежда един загубен и напразен труд. И както ще бъде обяснено по-нататък, тези и почти всички други наставления на древните йоги, които държат истинската техника забулена зад една гротескно-изглеждаща форма, трябва да се разяснят. Затова да се върнем назад към нашата дума „КХА“. Нейното по-нататъшно значение в края на краищата е „мястото между веждите“. Както показват многобройните индийски изображения на техни божества, на това място се намира отвесно поставено Третото око. То трябва да даде на йогите всякакви вълшебни сили, включително и „божественото виждане“ (ДИВЙА ДРИШТИ) без помощта на физическите очи. Така говори САУБХАГЙА-ЛАКШМИ УПАНИШАДА за този център като Око на мъдростта (ДЖНАНА ЧАКШУС), което изглежда подобно на пламък на една голяма лампа.
Както казва САТЧАКРАНИ-РУПАНА ТАНТРА (стих 37):
„Когато йогата изолира своето вътрешно място на съзнанието от опорите на външния свят и това доведе до прекратяване, той вижда на това място силно излъчващо искрене. Той вижда също така и един буйно-горящ пламък, който изглежда като едно лъчисто утринно слънце между небето и Земята.“
В мистичното учение на йогите това „Трето око“ си го представяме мислено като намиращо се в този пламък. Така например ШИВА ЙОГА КАЗВА:
„Представяй си центъра между веждите като пламъка на едно кандило, а в средата му – Окото на мъдростта.“
При това ДЖНАНА не означава само „мъдрост“ специално в смисъл на познание на философската или религиозната истина, но всяко знание въобще (познание). Ето защо това ДЖНАНА ЧАКШУС важи като Око на знанието в най-широкия смисъл на думата, като Око на Всезнанието, пред което се откриват в еднаква степен не само настоящето, но също така миналото и бъдещето. В ТРИПУРАСАРА-САМУЧАЙА ние четем:
„При онзи, който е покорил Йога на медитацията „в този център на веждите“, възниква споменът за извършени дела в по-раншни съществувания (живот), както и способността за далеко-виждане и далеко-чуване.“
И съвременните йоги споделят този възглед. В своята „АВТОБИОГРАФИЯ НА ЕДИН ЙОГА“ ПАРАМАХАНСА ЙОГАНАНДА нарича този център „едно всезнаещо духовно Око“ или „Хилядолистен лотос на светлината“ (вж. „АВТОБИОГРАФИЯТА НА ЕДИН ЙОГА“). А свами ШИВАНАНДА обяснява това нещо така:
„Точно така, както лъчите на светлината преминават през стъклото или рентгеновите лъчи – през непрозрачни предмети, един йога може да вижда неща зад една дебела стена, да знае съдържанието на едно писмо в затворен плик или скритото съкровище под земята посредством своето вътрешно Духовно око. Това Духовно око е Окото на интуицията – ДИВИЯ ДРИШТИ или ДЖНАНА ЧАКШУ.“
(РАДЖА ЙОГА, стр. 427—428).
Че „Третото око“, наричано също така „Окото на Шива“, е в състояние да гледа безгранично надалече в пространството, е било вече доказано чрез практически опити, а не само чрез теоретически разсъждения. Остава още да се проникне в същината – как това око преодолява и времето. Следователно то действува в Четири измерения (свръхестествено). Само по себе си не са необходими по-нататъшни привеждания на доказателства. Понеже това Око стои извън въздействието на пространството, тогава и неговата сфера на въздействие лежи също така извън триизмерното пространство, следователно, най-малкото в Четвъртото измерение на времето. И затова то трябва да бъде и във времето също така безгранично – говорния метод на древните йоги „ТРИКАЛА-ДЖНА“, т. е. „ПОЗНАВАЩО ТРИТЕ ВРЕМЕНА (МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ“ или Всезнаещо! При това трябва особено да се подчертае, че както са доказали практическите опити на всички древни пророци от време оно, така също и деловите опити на днешно време, – способността и остротата на възприемане при това Трето око не отстъпват по никакъв начин на много материално-ограничени явления от всичките ни познати излъчвания; то може да преодолява всякакви огромни разстояния във времето и пространството.
Както е известно, енергията на всяка материална сила спада пропорционално на квадрата на разстоянието. Освен това най-силните излъчвания ще бъдат спрени от дадена защитна стена с определена дебелина. Например, гама-лъчите не могат да преминат през една желязна преграда, дебела една стъпка, а космическите лъчи – през оловна преграда от 2 метра. А пък лъчите, възприемани от Третото око или така наречените лъчи Charpentier ИЛИ ЛЪЧИТЕ N не намаляват даже при големи разстояния, а също така не могат да бъдат спрени от никакви материални препятствия.
А това означава, че те са най-малкото от фино-материалната природа. Те не само не са пространствено ограничени, но са независими от пространството. Също така и практиката потвърждава тези теоретически заключения, понеже макар възприятията от отдавна минало време или от бъдещето да се нуждаят от едно по-дълго и по-висшо развитие, ето че тези картини не отстъпват на получените по обикновен начин събития от настоящето нито по точност, нито по яснота, нито по исторически факти.
Следователно, въпросът се свежда изключително до степента на развитие или въпросът е поставен така – доколко се е отворило „Третото око“, това хилядолистно лотосово цвете на светлината“. В това отношение общо взето могат да се различат Четири степени:
НА НАЙ-НИСКАТА СТЕПЕН се намират виденията от „странни, особени неща“. Виждат се гротескно-изглеждащи картини. Но те не са продукт на болезнена фантазия, а са напълно нормални явления, образи и фрагменти от образи в една странна светлина, в необикновени цветови нюанси или без връзка с мисловната насока на даденото време.
Може би, тук да изплуват мисли в някой, че се касае до „халюцинации“, значи, до такива картини, които не съществуват в действителност. Но нима ействителността е само нещо грубо-материално, което ние можем да възприемаме посредством нашите ограничени пет сетива? Ако, както посочихме по-горе, нашите сетивни възприятия позволяват да се разширяват неопределено много, тогава къде лежи границата на действително възприеманото? Нашата западна психология стои почти безпомощна пред тези „недействителни“ и въпреки това възприятийни неща, а нашето школско знание твърде често е благосклонно да включва подобни гротескни явления в една нищо не говореща и противоречива рубрика халюцинации“.
А какво казва индийската философия по това нещо?
Йогите говорят за така наречената МАНАС ЧАКРА или „Мисловен център“, който е описван символично във формата на едно шестлистно лотосово цвете или по-точно, той е смятан като един център на възприятието (на сетивността) с шест нервни проводника. Пет от тези нервни проводника са канали за нашите нормални сетивни възприятия – зрение, слух, осезание, обоняние и вкус, докато шестият нервен проводник или СВАПНАВАХА-НАДИ служи като ръководство (диригент) на вътрешно-произведените впечатления, които възникват в сънищата и при халюцинации.
На пръв поглед нас ни изненадва това свързване на здрави (при сънища) и нездрави (при халюцинации) възприятия, но това съвсем не е случайно. Шестото венчелистче на МАНАС ЧАКРА е свързано с „Хилядолистния лотос на светлината“, който е разглеждан като седалище ни нашия дух (ДЖИВАТМА), докато МАНАС ЧАКРА (СЕТИВНОСTTA) е Седалището на будното съзнание. Този факт е от огромно значение. Докато нашето съзнание възприема впечатленията от външния свят посредством провожданите усещания от петте сетивни органа чрез петте нервни пътища (Петте венчелистчета на гази МАНАС ЧАКРА), то същото съзнание при НЕ-функциониране на петте сетива по време на спане трябва да докарва картини от сънищата или от фантазията от „Третото око“ именно чрез този шести нервен път, следователно, директно от „хилядолетния лотос“! Когато петте външни сетивни органа са изключени при спане или по друг начин, тогава именно започва да работи „Шестото венчелистче“ на МАНАС ЧАКРА (на мисловния център). Тогава то се развива особено голямо и силно, като човек започва да възприема при спане сънища, а при будно състояние и съзнание – така наречените „халюцинации“ или по-правилно казано „особени неща“.
Това не е само някаква си теория. Неоспоримото доказателство за нейната неоспорима фактичност на практика беше вече направено от нашата западна наука чрез двамата психолози Д. О. Хебб и Уудбърн Херон, без да се осъзнава това нещо. Понеже техните „опитни зайчета“ не бяха болни хора, имащи халюцинации, а напълно нормални хора, само че техните пет сетива бяха изкуствено изключени за известно време. Следователно, техните „халюцинации“ бяха една напълно нормална реакция на съзнанието при това принудително себеотпускане на тялото и на душата – себеотпускане, което учените погрешно приравняват с „леност или мързел“.
Нещо повече: студентите на тези двама изследователи са успели нещо да вършат, което има много по-голяма стойност, отколкото скромното „познание“ от въздействието на леността. Най-напред те си „размишлявали върху проблемите от тяхната студентска област“ и когато принудителното изключване на външните сетива е било достатъчно напреднало, те са виждали „праисторически животни, жълти хора, мамутски бивни“ и т. н. Това е едно типично доказателство, че „Шестото венчелистче“ е започнало постепенно да функционира и да пропуска наченки от впечатления от „Третото око“! Ако тези хора бяха продължили да се тренират по-нататък системно в тяхното необикновено възприятие, вместо да се плашат от това нещо, в такъв случай те биха могли да открият съвършено нови перспективи в тази насока, а нашата наука би се обогатила с една нова блестяща възможност за изследване и познание.
Все пак ние имаме доказателството на науката, че така наречените халюцинации“ не възникват посредством сетивните органи. Същото доказателство представя също така и индийската наука Йога и тя твърди, че човек, ако стигне до това нещо – да изключва сетивата си за известно време (ПРАТИАХАРА), той е в състояние да изпитва свръх-сетивни“ усещания. Всяка вярна и правилна концентрация на мислите служи повече или по-малко на тази цел – тя лишава външните пет сетива от вниманието на духа, малко или много тя ги изключва и по този начин спомага за развитието на „Шестото венчелистче“. Първият непосредствен резултат от тази практика в смисъл на гореспоменатото изложение е напълно разбираемото явление, което е и нормално:
„Сънищата стават веднага с по-богато съдържание, по-ясни, по-логични и по-живи. Даже ако човек съвсем не е сънувал или е имал рядко сънища, определено той ще види някакъв сън след първия ден подир подобни упражнения, който сън се запечатва ясно в паметта.“
В течение на следващите месеци пред упражняващия се започват да се показват картини, видения и образи при будно състояние, (по време на изключване на сетивата при концентрация). Това не са никакви болезнени явления, а са напълно нормални като нашите мисли, които впрочем възникват също така по този начин. Туй ще видим по-късно. И те не се произвеждат от нашия мозък, както това е прието, но само са регистрирани от него. Те идват и си отиват и никой не знае откъде, както и за къде. Те са чужди тела, които са получили от нас сила, оцветяване и тласък. Подобни са на една снежна топка, която е блъскана и тласкана от всички играчи, тя придобива големина или се разпада на малки парчета. От време на време те вземат власт над нашето съзнание, както неочакваните гости в някоя гостилница, за да си заминат в най-близко време.
Който се съмнява в това нещо, нека да седне удобно, да разхлаби тялото и съзнанието, да изключи всички смущаващи и обезпокоителни обстоятелства и да даде свободен ход на мислите си, но без да ги подтиска или прекъсва по някакъв начин. След няколко минути той ще се увери, че неговото съзнание регистрира по неочакван начин такива удивителни, абсурдни и понякога даже отвратителни мисли, за които той не може да намери никакво обяснение нито от своето минало, нито от своето възпитание, нито във своята общи мисловна насока. Той ще ги ненавижда и ще прекъсне цялото съзерцание.
Но опитът си заслужава труда.
ВТОРАТА СТЕПЕН на виденията ще бъде достигната, когато упражняващият се започне да привежда в ред своите преживявани от първата степен. Тя е характерна с това, че картините от тази първа степен — „странните и необикновени неща“, сега се оказват напълно нормални, понеже човек разпознава в края на краищата в тях познати явления, картини от познати предмети, но повечето стоят под непознат ъгъл на гледане.
Подобно на разклоняването в една светкавица, която винаги избира пътя на най-малкото съпротивление, така също и фино-материалните лъчи търсят посоката на най-малкото духовно съпротивление, което не е непременно „праволинейно“. Явно, това е обяснението на факта, че макар картините от втората степен фактически да изобразяват желания предмет, те възпроизвеждат подробностите на същия малко по-друго яче, отколкото е очаквано. Това е едно от обстоятелствата, което най-добре подхожда да подчертае действителността, а не само възприемания или предвиден образ на предмета – самовнушение или внушение. По правило всичко ще бъде точно, но някак си по-друго яче видяно:
„Една къща човек често пъти гледа от единия ъгъл или от покрива, както никога не е успявал да види при досегашните си наблюдения.“
Една по-нататъшна забележителност на тази втора степен е собственото движение на картините като на филм или пък някой ландшафт при слабото осветление на полумрака или на нощта. Понеже тези картини в началото са слаби като при избледнели снимки, те придобиват светлина и оцветеност едва по време на по-наташните опити. Но тяхното собствено виждане, движение и собственият им живот не зависят от волята на наблюдателя и затова не си произведение на неговата фантазия. По-нататък те притежават още едно поразително и очебийно качество:
„Те дават отговор на внезапно поставени въпроси – едва що човек е помислил неволно по време на видението за каквато и да е негова подробност, тя се появява моментално в картината, а често пъти „малко по-рано“, като чели неговият въпрос е съзрян.“
Това отново доказва „извън-временния“ характер на тези духовни лъчи. Освен това човек установява с учудване, че тези лъчи преминават през всички препятствия – за тях не съществуват никакви паравани, никакви граници или прегради не ги спират, освен ако упражняващият се не е още достигнал необходимата степен на развитие.
Картините от тази степен принадлежат повечето на настоящето или на непосредственото минало, по-рядко на едно далечно минало и съвсем рядко на бъдещето. Но те могат да бъдат също така и други мисловни образи, особено когато предметът на концентрацията е един религиозен символ или нещо подобно, върху когото много хиляди хора са изпълнявали вече една подобна медитация или все още я изпълняват. Но едно нещо е установено:
„Те не са никакъв продукт на собствената фантазия, която даже ако е била насочвана с години върху един символ, тя ще изглежда стотици пъти по-слаба и по-безжизнена и по-мимолетна от действителните възприятия на споменатите две степени.“
НА ТРЕТАТА СТЕПЕН се развиват картините до една съвършена яснота и богатство от цветове, които не отстъпват по никакъв начин на обикновените картини, възприемани с двете физически очи. Но те траят само за един кратък миг и бавно угасват, като „догарят“ в продължение на минута подобно на електрическа крушка, чийто електрически ток е бил изключен. Това догаряне е един типичен признак за тази трета степен, също както и характерната осветеност на картините въобще. Фино-материалното вещество е една светеща субстанция, въз основа на която тя е наричана от окултистите от древни времена „Астрална светлина“.
Противоположно на виденията от предишните степени, които са изпълнени със слаба светлина и минават пред вътрешното око по-дълго време като слабо-осветени картини от една филмова лента в постоянно движение, то сега явлението от тази трета степен внезапно пламва със пълна сила и причинява едно особено чувство. Като че ли човек „излиза от собствената си кожа“ или че косата му настръхва. Това екстазно чувство държи видението и то бавно угасва, като оставя след себе си една палеща следа.
И сега човек трябва да се опита посредством по-нататъшно обучение да не се оставя да бъде смущаван при съзерцанието на картините от това забележително чувство – понякога като лек сърбеж в гърба, а да се старае моментното възприятие по възможност да го удължава.
Споменатите три степени на видения (ДАРШАНИ) се развиват постепенно една от друга и представляват при бавното си усилване една прецизност на действителни (не на мислени) картини от фино-материалния свят – този точен огледален образ на нашата грубо-материална сфера. Те могат лесно или трудно да бъдат постигнати от всички хора, които са положили достатъчно труд, за да прилагат достатъчно дълго време правилната техника. Благодарение на своята голяма хармоничност жените са по-годни за това нещо; но пред всички други особено добре са подготвени слепите поради техния много по-силен копнеж за светлина и тяхното постоянно желание за видения. Освен това всеки човек, който може да мисли, има тази „Дарба на второто зрение“, а неговите постижения зависят в края на краищата само от неговото търпение, постоянство и способност за концентрация.
ЧЕТВЪРТАТА СТЕПЕН е тази на Учителя, на Майстора. Ако това бавно настройване на съзнанието, на тази „духовна далекогледна тръба“ сочи към един определен обект като към някакъв „фокус, център“, което е типичният признак за трите предходни степени и то дава възможност за възприемане и опознаване на обекта, в такъв случай пространственото възприятие (едновременно във всички посоки) е характерно за онази висша степен, която ако е овладяна напълно, прави от човека Адепт. Този е такъв именно, „който няма какво повече да учи“, защото той вижда всичко, към което се отправя неговият духовен поглед, „неговото Трето око“. От сега на него не му е необходимо да прави справки в никакви книги, за да се учи от опита на другите, за да прави изводи от тези опити, което винаги е забранено за възприятията на обикновените смъртни, защото те са ограничени от пространството, времето и някои други препятствия. A от неговото Трето око нищо не остава скрито!
Като пример за това начално състояние при степента на Учителя (Майстора) тук е изложено личното преживяване на ПАРАMAXАНСА ЙОГАНАНДА:
„Като с невидим шприц беше изтеглен дъхът ми от моите бели дробове, тялото ми стана съвсем спокойно, но не бездейно. От това последва едно екстазно разширяване на моето съзнание. Аз можех да гледам съвсем ясно на километри над река ГАНГ наляво от мене и над храма през цялата околност на ДАКШИНЕСВАР. Стените на всички постройки бяха сияйно прозрачни и през тях аз виждах хората по техните ниви как вървят насам патим. Бях напълно бездиханен, а моето тяло беше особено спокойно, неподвижно, но бях в състояние да движа свободно моите ръце и крака. В продължение на няколко минути правех опити да отварям и затварям очите си, но и в двата случая виждах ясно цялата околност на ДАКШИНЕСВАР. Моето тяло изглеждаше като да е съставено от една етерна субстанция и готово да литне във въздуха.
Напълно съзнавайки моята физическа околност и обкръжение, аз се огледах наоколо и направих няколко крачки, но без да прекъсвам по-нататъшното съществуване на това блажено видение…“
(Автобиографията на един йога).
А завършването на тази най-висша степен описва ЕВАНС-ВЕНТЦ, както следва:
„Едип велик йога наблюдава чрез ясно и прогностично виждане живота и на най-малките живи същества толкова точно, колкото това не се отдава на един учен с помощта на един микроскоп. Той описва природата на най-далечните планети, слънца и мъглявини, които досега не са видяни с никакъв телескоп.
Точно толкова могъщ е той и при наблюдаване на физиологичните процеси в своето собствено тяло, като при това не се нуждае от отваряне на тялото, нито от вивисекция при неговото изследване, за да се установи наличието на отрови или болестотворни микроби. Медицината и серумът са ненужни на този, който е опознал Духа като творец и владетел на тялото и на всички материални връзки. Той не се нуждае от никакви машини, за да прекосява въздуха, водата и земята, понеже той може според неговите думи да напуска грубо-материалното тяло и по бързо от светлината да достига всяка точка на земята или да се рее зад стратосферата и отвъд други светове.“
(„ЙОГА И ТАЙНОТО УЧЕНИЕ НА ТИБЕТ“)
…
Цитат от:
автор: ЙОГИРАДЖ БОРИС САХАРОВ
ОТВАРЯНЕТО НА ТРЕТОТО ОКО
(Превод от Третото немско издание – 1980 г.)
Превод: Илия Василев
ИК: Общество БАБАДЖИ
Публикува: Соня Петрова – Аеиа
Йога ОНЛАЙН – ЙОГА ВКЪЩИ ИЛИ В ОФИСА (линк)
…
< Предишна
Следваща >
