Sherry oloroso
Както вече стана дума в статията, посветена на Порто, аз ценя подсилените вина, т.е. тези, към които в процеса на ферментация се добавя неутрален спирт или бренди. Освен портото към тях се числят Мадейрата, шерито и италианската Марсала. Не това е причината обаче, която ме подтикна да дегустирам шери олоросо. Запознатите от вас знаят, че ирландските и шотландските производители на уиски използват основно три категории използвани бъчви – от бърбън, порто и шери олоросо, в които уискито съзрява изцяло или в допълнение към протекла вече матурация в други бъчви.
Шерито като понятие е въведено от англичаните, интерпретирайки по своя си начин испанското „Херез“, обозначаващо едноименния град Херез в провинция Кадис. Самият град е изграден върху отломките от старинния мавърски град – Шериш, в района на който се е отглеждало грозде с цел винопроизводство още във времето преди Реконкистата. Кой го открива за света във вида, познат ни сега? Англичаните, кой друг. Същите, лишени от възможността да отглеждат качествено грозде винаги са обръщали поглед към южните страни, като Испания и Португалия, чиито климатични условия са идеални за развитието на ценените сортове грозде.
Какво представлява шерито? Това вино спада към категорията на „подсилените“ вина. Вкусът му и високото му алкохолно съдържание се дължат на прибавения алкохол, най-често – бренди. Този похват е продиктуван от чисто практични съображения – да се съхрани виното за по-дълъг период. Следва да се отбележи, че шерито, в повечето си вариации е сухо вино, за разлика от портото. На какво се дължи тази му сухота? Портото сладко, тъй като алкохолът се добавя на ранен етап от ферментацията, при което съдържащите се в гроздето захари все още не са се превърнали в алкохол. Така се „консервира“ вкуса и изходният продукт се отличава със сладост, неприсъща на шерито /с изключение на вида Педро Хименез/. Процесът на ферментация при шери олоросо протича почти напълно, като брендито /или алкохолът/ се добавя в края на процеса или след неговото приключване, когато захарите са си взели заслужена почивка. Това предопределя и неговата сухота.
На света са познати няколко вида шери: олоросо, фино /произвеждано посредством специален вид дрожди – „флор“, без добавяне на алкохол/, Мансаниля, амонтиладо, Пало Кортадо, Тио Пепе /най-сухото шери/, Педро Хименез и Москател.
След като посочих най-важните характеристики на шерито е време да споделя впечатленията ми от олоросо. Цветът му е тъмен, почти като на орехов ликьор или ром.
Ароматът е разпознаваем – бренди, стафиди, сладко от сливи или кайсии, карамелова сладост. Вкусът е пределно сух. При наситения му цвят очаквах да ме порази безгранична сладост, въпреки че знаех за сухия му „характер“. Сладост отсъства. Послевкус – препечени ядки, лек мед и отшумява сравнително бързо. Не се ангажирам да дам оценка, но опитът с шери се надявам да ми помогне при предстоящите срещи с уискито. Със сигурност знам, че шерито няма да измести портото от моята класация в категорията „подсилени вина“, но го препоръчвам на всеки, който иска да опознае в пълнота същината на уискито и да разбере, какво за Бога имат предвид дегустаторите, откриващи аромат или нотки на шери в ирландските и шотландските напитки. В България шери олоросо се намира сравнително трудно /аз го открих по случайност в интернет сайт/, цената му възлизаше на 26 лв.
Sherry Oloroso
As I have already mentioned in the article dedicated to the Port wine, I appreciate the fortified wines, i.e. those to which distilled spirit or brandy is added in the fermentation process. In addition to the Port, these include Madeira wine, Sherry and Marsala wine. But that’s not the reason which prompted me to taste Oloroso sherry. Those of you who are familiar know that Irish and Scottish whiskey manufacturers use three different types of used barrels – Bourbon, Oloroso Sherry and Port wine casks, in which the whiskey matures entirely or in addition to the maturation which has been already started in other cask.
As a concert, „Sherry“ has been introduced by the British, which interpreted in their own way the Spanish „Xeres“ (Jerez), denoting the same name city of Jerez, in the province of Cadiz. The city itself was built upon the remains of the old Moorish city – Sherish, in whose area, still before the period of the Reconquista, has been grown grapes for the purpose of wine making. Who discovers it before the world, in its contemporary known form? The British, who else. The same, deprived of the opportunity to grow quality grapes, always have been looking toward the southern countries such as Spain and Portugal, whose climate conditions are perfect for the growth of the valuable grape varieties.
What is Sherry? This wine belongs to the category of the „fortified“ wines. Its taste and high alcohol content are result from the added alcohol, most often – brandy. This approach is provoked by purely practical considerations – preservation of the wine for a longer period of time. It should be noted that Sherry, in most of its variations is a dry wine, unlike the Port wine. By what is caused this dryness? The Port wine is sweet, because the alcohol is added at an early stage of fermentation, whereby the sugars contained in the grapes haven’t been converted into alcohol yet. By this manner, the taste is „canned“ and the final product is distinguished by sweetness, not typical for the Sherry / except the type Pedro Ximenez/. The fermentation process of Oloroso Sherry is almost the same, as the brandy /or alcohol/ is added at the end of the process or after its completion, when the sugars have taken earned rest. This pre-determines its dryness.
There are several types of Sherry known to the world: Oloroso, Fino / produced by a specific type of yeast – „flor“, without the addition of alcohol/, Manzanilla, Amontillado, Palo Cortado, Tio Pepe /the driest sherry/, Pedro Ximenez and Moscatel.
After I pointed out the most important characteristics of the Sherry, it’s time to share my impressions of Oloroso. Its color is dark, almost like a walnut liqueur or rum.
The aroma is recognizable – brandy, raisins, plum or apricot jam, caramel sweetness. The taste is quite dry. At the sight of its deep color, I was expecting to be stricken by infinite sweetness, even though I knew about its dry „character“. Sweetness absent. Aftertaste – toasted nuts, slight honey and fades fairly quickly. I forbear to give an assessment, but I hope the experience with Sherry to be useful for me in the forthcoming meetings with whiskey. I know for sure that Sherry won’t replace the Port in my rating at the category „fortified wines“, but I recommend it to everyone who wants to know the full essence of whiskey and to understand, what on earth have in mind the tasters, by saying that they discover aroma or notes of Sherry in the Irish and Scottish drinks. In Bulgaria, Oloroso Sherry is relatively hard to find / I found it by chance in internet / on the price of 26 lv.
