Наричат ги с всякакви имена – индиго, кристални, от шестата раса, неудобни, посланици на Бога, емисари от небесата, посланици на хилядолетието. Смятат ги за трудни, неуправляеми, неадекватни, различни. Някои са уверени, че тези деца предвещават нов кръг на еволюционната спирала и са едва ли не нова човешка порода, носеща нов морал и нови ценности. Специалистите по езотерика, които изучават този феномен, смятат, че децата, които тук ще наричаме „новите“ – носят в себе си небесни послания, засега недостъпни за нас. Те идват в този свят със своите намерения и ни помагат в търсенето на истината, притежават високоразвито съзнание и повишена възприемчивост към всичко случващо се. Можем да ги наречем чувствителни и по това ще ги познаете.
Психолозите и психотерапевтите казват, че това са деца с нови психологически характеристики и необичайни модели на поведение. Болшинството психиатри въобще не признават понятието „индиго“, а постъпващите на лечение при тях деца диагностицират като хиперкинетици или аутисти и се опитват да ги лекуват от самите тях. Така или иначе обаче, всички интерпретатори на феномена достигат до едно и също заключение: тези деца не са като всички останали. Те се различават кардинално от другите деца и затова изискват нов подход към себе си.
Понятието „деца индиго“ се появи сравнително неотдавна – преди около две десетилетия, от леката ръка на американската ясновидка Нанси Ан Теп, която в своята книга «Как цветът помага да разбереш живота си по-добре» за първи път определя модела на поведение на «новите деца». Нанси вижда аурата, тя може да вижда хората през призмата на техните цветове и да изчислява тяхната жизнена програма. И ето, от известно време в обичайния спектър започва да се появява нов цвят – тъмносиният цвят индиго, в който светели много деца. По думите на Нанси, те имат жизнена програма, която е напълно различна от тази на всички нас.
«Сигурна съм, че тези деца ни отварят вратите към нов свят, – казва Нанси Ан Теп. И това е светът, в който ще достигнем такова състояние, че ще работим не с ръцете, а само с главата.».
Понякога ни се струва, че те просто са изтъкани от противоречия, в малкото човече съжителстват нежност и агресивност, простодушие и хитрост, обаяние и конфликтност, гениалност в нещо и абсолютно невъзприемане на друго. Те могат да бъдат очарователни и непоносими едновременно. Те не се вместват в никакви рамки, не признават никакви авторитети, не искат да следват общоприетите норми. Като идват на този свят с чувството за собствена значимост, те са си достатъчни, защото знаят това, което ние не знаем. Те чувстват своята изключителност и се държат отговорно. Опитите да ги призовем към ред не водят до нищо. Общоприетата система за поощрение и наказание не действа при тях. Когато бъдат нарочени от общата маса заради своята различност, те се затварят в себе си и стават агресивни. Но децата индиго имат удивителни очи, в тях има нещо, което е неприсъщо на обикновеното дете. И още – разказват на възрастните за устройството на света, спомнят си минали животи, други планети, виждат аурата, могат да управляват енергията.
Много деца индиго са надарени с паранормални способности. Така например, руски учени разказват за шестгодишно момче, което може да чете затворена книга, поставена на дланите му. Някои индиго могат да виждат вътрешните органи на човека. А в Белорусия живее момиче, което на 16 г. си спомни с подробности за бившия си живот. В една от статиите за децата индиго се разказва за 8-годишно американче, можещо, с помощта на молив, който то нарича вълшебна пръчка, да намира загубени предмети у дома.
