Амишите живеят в САЩ и Канада (Онтарио). Членове са на религиозна анабаптистка протестантска общност и изглеждат по коренно различен начин другите хора по света. Те са силно религиозни и поставят преграда между себе си и останалите. Не използват електричество, нямат автомобили и се обличат семпло. Отказват всякаква финансова помощ от правителството и нямат социално осигуряване. Не са привърженици на застраховките и отказват да служат в армията. Наричат себе си „свободни хора“ (plain people). Всеки, който ги види, ще помисли че се е върнал няколко века назад във времето.
.
Езикът, използван от Амишите, е познат като пенсилвански нидерландски, но всъщност е немски диалект. Те живеят на различни групи, според начина си на живот и философията на религията, която изповядват. Наричат американците англичани.
Обитават селски райони, като основния им поминък е отглеждането на едър рогат добитък, пшеница, домашни птици и др. Освен това се занимават с пчеларство и градинарство.
История
Амишите са част от протестантска общност, която се отделя от Швейцария и се заселва в САЩ и Канада. Името им идва от Якоб Аман, който е техен лидер.
Якоб Аман се ражда в Берн през 1644г. и умира през 1730г. на 86 годишна възраст. Включва се към швейцарско братство, в което се спазват много стриктно принципите на вярата, която е съсредоточена най-вече върху необщение с отлъчените и ритуалното умиване на нозете на Господнята Вечеря. Якоб решава, че тогавашните лидери Бенедикт Шнайдер и Ханс Райст не се справят добре и не спазват стриктно частта с необщението. Настъпват раздори, заради които Аман решава да ги напусне. През 1693г. той се изселва в Елзас. Основава своя общност и задължава последователите си да изпълняват ритуално умиване на нозете два пъти в годината. Службата в армията се отказва категорично от всички тях.
Елзаските Амиши са преследвани от френската католическа църква. Принуждават се да напуснат страната. Търсят друго по-невраждебно място в Европа, но не намират. Заселват се в САЩ, Пенсилвания през 1730г. Другите Амиши по света се сливат с менонитските църкви, което на практика ги заличава като общност. В днешно време истинските Амиши се срещат само в Америка.
Религия
Амишите се придържат към Изповеданието на вярата от Додрехт – Холандия. Те живеят изолирано от света и приемат 2 тайнства – Господнята вечеря и Кръщението. Някои от Амишите спазват изключително строго традициите, докато други са по-либерални и се адаптират към динамиката на новия свят.
Новообредците се обособяват като общност през 1966г. Те не се изолират от света и са по-скоро с протестантска евангелистка ориентация. При тях се развива и мисионерството.
Амишите Бийчи се наричат така, заради лидера си Мозес Бийчи. Те се обособяват в Пенсилвания и имат по-меки правила относно църковния живот.
Само възрастните Амиши могат да бъдат кръщавани.
„Странните хора“ не позволяват да бъдат снимани, защото за тях това е грях. Те цитират Стария завет, според който идолопоклонничеството е забранено. Смятат, че фотографиите са израз на горделивост – нещо, което е в пълно противоречие със стремежа за пълно смирение.
Начин на живот
Амишите като цяло живеят в колониални селища, които са изолирани от цивилизацията. Смятат технологическите постижения за дело на дявола. Отказват военна служба и никога не застраховат имотите си. Не внасят пари в пенсионни фондове и не приемат помощ от държавата.
Те не са религиозни фанатици, въпреки странните им вярвания. Домовете им са чисти и спретнати. Осветяват ги само с газови лампи, използват газови хладилници и нямат излишни вещи. Вкарват водата в жилищата си по много хитър и необикновен начин, без да използват никакви технологии и без да нарушават естествения баланс на природата. Прозорците на къщите им са закрити със зелени щори, а почти във всеки двор има конюшня и паркирана двуколка. Тези хора са много весели и усмихнати. Радват се на живота и са далеч от съвременните проблеми.
На старообредците се забранява да използват електричество, да пътуват със самолет, да шофират, да гледат телевизия, да слушат радио, да имат ръчни часовници, да носят венчални халки, както и да използват всякакви комуникационни средства като интернет и телефони. Те отказват да се снимат и се крият, ако някой се опита да го направи.
Амишите се опитват да бъдат самостоятелни, доколкото е възможно. Те се самоизхранват, като обработват земята без никакви технологии. Отглеждат различни плодове и зеленчуци, но никога не ги наторяват изкуствено. Придвижват се с коне и карети, като избягват гумените колела и предпочитат металните. Орат с помощта на мулета и коне. Още от малки, жените се научават да плетат и шият.
Дрехите на Амишите се произвеждат лично от тях. В миналото не са използвали готови платове, но впоследствие ги допускат в живота си. Дрехите им нямат ципове и копчета. Затварят се с помощта на шнурове, връзки и кукички. Облеклото на мъжете включва бяла риза и тъмносин или черен костюм. На главата им обикновено има шапка боне. Момчетата ходят с шапки от слама. Мъжете носят бради, след като се оженят, но премахват мустаците си, защото смятат, че с тях изглеждат войнствено. Не използват колани, а придържат панталоните си с презрамки. Всички жени са с дълги коси и носят черни или тъмносини дълги рокли. Неомъжените са с бели престилки, а задомените с черни. При новообредците е разрешено използването на готови дрехи. Ярките и пъстрите цветове не се харесват и се предпочитат само по-семплите тонове.
Амишите са смирени, скромни и благочестиви. Горделивостта, арогантността и надменността за тях е голям порок. Предпочитат да живеят изолирано, защото за тях е по-важно да имат душевен мир. Заради този си начин на живот, те често са обект на подигравки от останалия свят.
Амишите сключват брак само с Амиши. В семействата им се раждат много деца и това води до разрастване на техните общности. Детската смъртност е сведена почти до нулата, а продължителността на живота при тези хора е много голяма.
Езикът, който Амишите говорят е с немско-швейцарски произход. Въпреки това, изучават и английски в училищата си, които също са подчинени на техните принципи. Децата учат до 8 клас (14 годишна възраст) само в амишки школа. Те не се обучават повече, защото смятат че това образование е напълно достатъчно и Бог ще се погрижи за духовното им израстване по-нататък. Страхуват се да пратят децата си в университет, за да не загубят същността си. Учителките трябва да бъдат неомъжени и млади.
1 2
