Кръстовден, освен че е денят, в който когато денят и нощта се кръстосват, е и един специален ден за българина, за неговата вяра и неговата надежда. Има едно място в България, което в тази нощ обединява вяра, надежда, мистика, упование и природа, събирайки хиляди вярващи, за да се помолят за здраве и благоденствие. Това място се намира в сърцето на магичните Родопи и се нарича Кръстова гора – място, където Господ влиза във връзка с всяка душа.
В нощта срещу 14 септември, изпълнени с надежда и копнеж за чудо хора със здравословни проблеми и техните близки идват тук. Според поверието, Господ ще се яви в съня на всеки истински вярващ и ще му посочи пътя към разрешаване на проблемите му. Хора, докоснали се до магията на Кръстова гора на Кръстовден, споделят как пред тях се е появил целия Ерусалим, сияещ сред звездите. Други разказват, че над храма през нощта висял огромен светещ кръст. Всеки от посетители отнася по едно от хилядите пръснати камъчета, с изрисувани на тях разпятия със себе си. Мястото е заредено с толкова енергия, че този, който е бил тук три пъти, става хаджия.
Много легенди се разказват за това мистично място. Повечето от тях са свързани с кръста, на който е бил разпнат Исус Христос. В най-трудните времена на османско владичество, когато вярата на българина е била подложена на тежки изпитания, хората са разказвали за трима монаси, които скрили кръста в една от близките пещери, преди манастирът „Света Троица“, където се е намирал до тогава, да бъде разрушен.
Друга легенда за същия период разказва за султан, женен за българка. Тя пазела в султанския дворец частица от Христовия кръст, която била семейна реликва. Един ден там пристигнали български майстори и вместо да плати с жълтици, султанската жена им дала кръста. Те на свой ред го занесли на монасите от Кръстова гора.
Тази история е разказвана и по друг начин – българските майстори предложили да работят на ангария, само и само султанът да им даде кръста. Той се съгласил, но веднага щом майсторите отнесли кръста, болести, смърт и разруха връхлетели двореца. Разбрал, че е загубил нещо безценно и свято, султанът се опитал да го върне, но без успех.
Следващото предание идва от Средновековието, когато разбойници започнали да копаят под храма. Там намерили три кръста и помислили, че един от тях може да е този, на който е бил разпнат Христос. Наблизо минавала траурна церемония и за да разберат кой е чудотворния кръст, те докоснали мъртвеца с всеки един от тях. При допира с третия мъртвеца възкръснал.
Без значение на какво се дължи, хората са категорични – в това място има нещо магическо. То е заредено с положителната енергия, надеждата и вярата на хилядите миряни, които го посещават и вдъхват живот на чудото.
