Съвременния танц и модерните техники на танцуването
Танцът винаги се е явявал един от най-атрактивните, харизматични и очарователни начини за самоизразяване. И ако при класическите танци лимитът са основните стъпки, стандартните движения и задължителните комбинации, то при съвременния подобни ограничения липсват. Това, безспорно, превръща съвременния танц в още по-силно впечатляващ и оригинален начин за израз на вътрешните преживявания, за изказ на най-съкровените мисли и терзания, както и за брилянтен и артистичен метод за прокарване на интересни послания. За разлика от добре познатия ни класически танц обаче, в съвременната танцова теория като най-общо понятие липсва кой знае колко подробна информация, любопитни данни и факти за съвременния танц. Причината за това обаче не се крие задължително във възрастта му, а тя е доста крехка, но и в друго – съвременният танц е танц в буквалния му първичен смисъл – той е не толкова комплекс от движения, подчиняващ се на определени правила и зависимости, а истински начин за изразяване на вътрешните преживявания. Всичко това превръща и съвременния танц в толкова индивидуално понятие при всеки отделен танц, а не при всички хореографии, категоризиращи се като части от съвременния танц.
Съвременният танц (Contemporary) започва своето развитие едва в началото на 20 век. Неговата поява е неизбежна и логична реакция срещу всички възникнали, строго утвърдили се, а в последствие и вкоренили се в изкуството, наречено хореография, норми на класическият балет. Последният се характеризира с философия на подражание, на истински стремеж към една симетрична конструкция от танцови движения и комбинации. При съвременния танц това е точно на обратно – той не желае и няма да е вече подчиняват нито на определени норми и желание за симетрия и строга действителност, нито на други зависимости. Трябва да отбележим и друго – съвременният танц не е изкуствено отделен или заклеймен като различно течение в танцовото изкуство. Той е по-скоро естествено продължение на класическия танц, но представени под една нова, различна форма, която олицетворява свободата на движението, духа и тялото.
Основата си съвременният танц заимства от класическия, но представя нови изразни средства, по-разкрепостени движения и напълно свободно изразяване чрез изкуството на танца.
Съвременен танц (контемпорари) е понятие в танцовото изкуство, което означава съчетание от различни стилове и техники, най-вече модерни танцови елементи и класически балетни елементи. Съвременният танц се характеризира с изключителната гъвкавост, която притежават изпълнителите във всяко едно отношение. Танцът може да се изпълнява под звуците на различни музикални стилове, както и да се обединява с други танцови форми. Основата си съвременният танц заимства от класическия, но представя нови изразни средства, по-разкрепостени движения и напълно свободно изразяване чрез изкуството на танца. Един от пионерите на съвременния танц е унгарецът Рудолф Фон Лабан, който диктувал, че движението е пространство. Ако нямаме движение, пространството остава като нещо статично, безинтересно и дори абстрактно.
Друго популярно име от историята на танците е Марта Греъм, която се е опитвала да покаже танца като начин за изразяване на емоциите. Тя толкова се отдава на тази идея, че създава нова техника и методи на преподаване. Дори прави иновации при ракурсите и поставянето на въздух-земя. Според собствените й думи, нейната техника е различен подход към нещата, за по-различни възпитание и дисциплина на тялото и ума от тези при класическите постановки. Други пионери на съвременния танц са хора като Алвин Ейли, Мърс Кънингам и Морис Бежар, които в своето време са се опитвали да разчупят стандартния балет с помощта на нови стилове в емоционалното изразяване чрез тялото. За съвременния танц от изключителна важност се оказва съвременният танцов театър. Той събира в едно музика, вокал, театър, пантомима и танци.Така изброените пионери и създатели на основите в съвременния танц носят и имената на първите негови широки разпространени техники. Имената на първите в областта на съвременния танц дават и първите течения и разновидности. Това са така наречените основни техники в съвременния танц. Нека споменем и няколко думи по повод тях.
Основни техники в съвременния танц:
Техниката Кънингам е посветена на Мърс Кънингам. Той фокусира вниманието и посоката за създаване на танца върху разположението на човешкото тяло в пространството. На свой ред, ритъмът и артикулацията на движенията, които следват една напълно естествена енергийна линия са и основният акцент хореографията на тази техника от съвременния танц.
Техниката Греъм е посветена на Марта Греъм. При нея съвременния танц е по скоро комбинация от свиване, отпускане на тялото, както и неговото падение и възникване! Поради тази причина техниката на Греъм е добре позната със силно присъствие на коремна и тазова работа в хореографията. Нещо повече – всички тези движения се разиграват предимно на земята, което се асоциира и с трайната връзка и зависимостта на човека със земята, природата и животът такъв, какъвто е.
Техниката Лимон (от хореографа Хосе Лимон) впечатлява с оригиналната връзка между енергия и гравитация. Тази земна корелация и основна двигателна система във физиката и живота изобщо поставя акцент върху тежестта на тялото като генерален акцент в съвременния танц.
Техниката Release (освобождаване) обаче си остава основен похват в хореографията на съвременния танц. Тя очертава ясните граници на яснотата и лекотата в движенията и посланията на този стил. Освен това техниката на освобождаването съчетава ефективното използване на вътрешната човешка енергия с правилното дишане и отпускането по земята и въздуха.
Занимаващите се с този стил изучават емоциите, чрез танца. Учат се да използват телата си по разнообразни начини, като се фокусират върху дишането, положението на тялото в пространството и спрямо другите хора. Работи се за усилване на сетивността и креативността. Поставят се различни задачи за импровизация, които по един много приятен и релаксиращ начин протичат в „игра” и помагат за доверие при работа в група. Използват се широк кръг от танцови техники, които се разтварят в съвременния танц.
.
Съвременния танц е движение на време, пространство и енергия.
“Всеки танцьор вярва, че неговото танцово изкуство има да разкаже нещо, което не може да бъде изказано с думи, или по какъвто и да е друг начин, освен с танцуване… в много случаи едни от най-семплите движения могат да заменят изцяло, огромното количество думи. Има движения в танците, които въздействат по безподобен начин, движението притежава силата да събужда емоции и чувства, уникални по своята същност. Това е оправданието на танцьора, че е жив, и причината да търси още по-дълбоки измерения на своето изкуство.”
Дорис Хъмфри, 1937г.
Материалът е подготвен специално за Школа по танци VeroniQue
